Да ударя ли детето или да не го ударя

Въпросът за удрянето се обсъжда от поколения насам. Очевидно е важно да разберете разликата между дивашкия побой и едно ограничено плясване. Областта в която да се извърши това също е спорна. Някои смятат, че един случай на контролирано пошляпване, породено от любов и тревога, което се използва справедливо, може да действа като спирачка срещу опасно поведение.
Защитниците на това мнение смятат, че плясването е не само дисциплинарна мярка, но може и да се разбере като такава от неконтролируемото бебе.
Опонентите им, от друга страна, смятат, че шамарът е просто форма на насилие.  Според тях насилието поражда насилие и те не намират никаква необходимост от прилагането на тази мярка при никакви обстоятелства. Опонентите на шамарите поддържат, че те не възпитават никакви ценности. Те също така чувстват, че този акт сам по себе си изпраща грешни послания – че насилието е ефективен начин за решаване на проблемите.
Истината е, че повечето родители от време на време импулсивно удрят децата си по дупето или по ръцете от страх, гняв или тревога. Особено когато децата правят нещо опасно. Шамарът не трябва никога да се използва, за да унижи детето, и никога не трябва да го удряте с нещо друго, освен с дланта на ръката си, както и никога върху гола кожа. Удрянето на шамар на дете, което още няма възможността да разбира защо го правите (т.е. под две години) не е подходящ метод.