За храненето на най-малките деца и за необходимостта от информираност на родителите

21.11.2005, zdrave.net, Мария Кръстева

Кърмата безспорно е най-подходящата храна за новороденото бебе. Тя съдържа всичко необходимо за него и до сега нейните качества са ненадминати дори и от най-добрите заместители.

Предимствата й са от физиолгичен, емоционален и икономически характер. Въпреки това понякога кърменето е невъзможно по ред причини. В миналото от недохранване са умирали много деца.

И всичко това, докато през 60-те год. на 19 век фармацевтът Анри Нестле не създава farine lactee - първата в света млечна смес за бебета. С новата формула, той спасява милиони деца, обречени на гладна смърт. А човечеството бележи точка в борбата с безнадеждността, в борбата с оцеляването и със смъртта...

През годините заместителите за майчиното мляко се усъвършенстват все повече и повече, появяват се нови компании, които предлагат разнообразни продукти - за здрави кърмачета и за алергични към кравето мляко. Производството на млеката в нашите време се превръща в голяма и мощна индустрия с обширен и сравнително сигурен пазар, защото въпреки песимистичните демографски статистики в повечето развити страни, бебета винаги ще има навсякъде по света.

Заради многото големи играчи на пазара конкуренцията е жестока. Утвърждаването и налагането на едни продукти, води до елиминирането на други, което е свързано освен всичко друго и с финансови загуби. Затова производителите на детски храни и адаптирани млека използват всички възможни средства, за да спечелят в надпреварата за клиенти. Не липсват и ударите под кръста. В "битката" за всеки един купувач губят не само компаниите, но почти винаги тя е за сметка и на потребителя. За да се сложи ред се приемат стандарти, които са общовалидни за всички, а за големите компании те са правилата на играта. В случая арбитър е СЗО, която се явява като своеобразен регулатор на пазара на детски храни и се придържа към основните приоритети за здравето на хората.

Как стоят нещата в България?

До преди 15-20 години у нас се предлагаше само една марка родно производство от заместителите на майчината кърма, споделят педиатрите, и то не на добро качество, а много трудно се намираха вносни качествени продукти. Достъпът до тях е бил труден за по-голяма част от населението.

Днес ситуацията е коренно различна. Предлагат се адаптираните млека на най-добрите компании, чийто продукти са с гарантирано качество и в цялото има разнообразие. Достъпът до тях е свободен и всяка майка може да си ги набави от търговската мрежа. Като че ли проблемите изглeждат решени. На практика, обаче, не е така защото богатият асортимент предполага правото на избор, което се оказва нелека задача. Причината е в информацията. И докато преди години е била оскъдна, сега е в изобилие. Но това създава и възможност за нелоялна конкуренция и за манипулиране на клиентите, за които са предназначени продуктите, т.е. родителите. В следствие на това те понякога са объркани, какво да изберат най-добро за детето си.

За въвеждане правила на пазара за храни, включително и за малките деца отговорността е на държавата на принципите, приети от Европейския съюз и Световната здравна организация. Педиатри, които са консултанти и са участвали в създаването на нормативната уребда са категорични, че те са възможно най-добре хармонизирани със стандартите и изискванията на СЗО. В Закона за храните са определени изискванията, чиито контрол е в ангажимента на органите на Министерството на здравеопазването. В него се определят и изискванията към информацията, която трябва да се дава на потребителите и как тя достига до тях. Но товна не отменя отговорността хората към техния избор. В гл. ІІІ на Закона са посочени "изискванията към опаковката, етикирането и рекламата на храните" - (чл. 9, ал.1-3; чл. 10, ал. 1 и 2). Чл. 26, ал. 1 от същия закон привежда стандартите в "етикирането, представянето и рекламата на храните". От поднормативните актове има цяла Наредба за изискванията за етикирането и представянето на храните, приета с ПМС № 136 от 19.07.2000 г.

От нормативните документи, свързани с определянето на състава и нормите в храненето най-важна е Наребда № 23 от 19.07.2005 г. за "физиологичните норми за хранене на населението". В чл.5, ал.1 се определят "средните енергийни потребности на кърмачета, деца и юноши", а в чл. 7, ал. 2 и 3 "адекватния хранителен прием" съответно на мазнини и на въглехидрати при кърмачета на възраст от 0 до 6 месеца и от 6 до 12 месеца.

Едва ли е необходимо да бъдат цитирани всички нормативни документи, които имат директно или индиректно отношение към правата и интересите на потребителите, но те са в синхрон за изискванията на Европейската комисия в контекста на приемането ни общността. Предстои за някои от тях и доусъвършеунстване. По този повод доц. д-р Мариана Маринова, педиатър от Университската педиатрична клиника и член на Българската педиатрична асоциация е категорична,че стриктно се следи за спазването им.

За храненето на децата най-важно родителите да търсят информация и да се съветват са лекарите. И това са преди всичко акушер-гинеколозите, неонатолозите, педиатрите, а сериозни са изискванията и към общопрактикуващите лекари.