Когато ти се появи в моя живот..

  Много майки,твърдят че не помнят подробности от раждането,че бързо се забравяло..Е,аз помня всички подробности!

 Терминът ми бе на 22.12.2008.Когато очакваната дата настъпи,а от страна на Бебо нямаше никакъв знак за излизане се обадих на Д-р Марчева.Тя ми заяви 2-а варианта:на 22-и да отида в клиниката им в Сливен,или да прекарам Коледа у дома и на 29-и сутринта да отпътувам за родилното.Страха наделя и аз избрах 2-я вариант.(Ако сега можеше да върнем времето назад щях да съм там още на 22-и).Дните отминаваха,нищо странно не се случваше.На 29-и сутринта с целия си багаж отпътувах за Сливен.

Никога няма да забравя неприятното и болезнено усещане по време на прегледите за разкритие на матката.Започнаха да ми бият инжекции отстрани дупето за да започне разкритието.До сутринта не усещах нищо!Скучаех в стаята..Гледах с интерес как едно момиче кърми детенцето си,как го държи..Опитах се да поспя..Но напразно!

Сутринта към 06ч. ми биха поредната инжекция..При прегледа се установи,че имам разкритие(не помня колко беше)..Но не достатъчно..Пъхнаха ми през влагалището хапче за да предизвикат контракциите и да се разшири таза,защото една от сестрите каза,че при такова разширяване,каквото имам аз не мога да родя нормално..От този момент се започнаха болките!

:) Няма да забравя при един от последните прегледи на Д-рката..така се бях надигнала,сякаш исках да избягам от ръката й,че тя остана изумена..

Последните часове се нижеха толкова бавно..и болезнено.Много често ходих до тоалетната,но уринирах изключително малко..Последния път когато посетих WC-то застанах до мивката да се подмия и забелязах как падат капки кръв..Изпаднах в ужас!Когато ме прегледаха,разбрахме,че трябва да прекратят,или намалят ефекта на хапчето,защото шийката ми се разкъсва.Бях със система и уж малко да ми олекне,но нямаше никакъв ефект!

Започнаха адските болки,сложиха ме на магарето..И започнах да напъвам-Да,ама като не напъвам правилно!Айде да сляза да се поразходя още малко..Докато се разхождах,се почувствах токова отпаднала,идваше ми да се метна на едно от леглата и да прекарам няколко дни в сън.Докато вървях,сякаш ми беше по-лесно да се напъвам,и тогава усещах,че го правя както трябва.И ето го резултата-бях готова!Когато за пореден път ме сложиха на магарето..Започна напъването...Но не беше много успешно..Казаха ми "Помногни на бебето да излезе!"..Да ама нито сили имах,нито вече знаех къде се намирам и нищо не усещах!Не помня какво точно казаха,или ставаше,но трябваше да ме цепят..Усетих 2-ете рязвания..Но не се усещаше болезнено.Д-рката ме натисна няколко пъти по корема и моето дете излезе!

Не плачеше..занесаха го към кантара..Изпитах тъга,че не го сложиха на гърдите ми(при мои приятелки са направили точно така)..И ми биха упойка,за да ме зашият.

След 2-а часа се събудих в най-неудобната поза!Под дупето ми имаше подлога,в/у корема торба с пясък..Една сестра ме натисна няколко пъти по корема и каза,че мога да ставам.Станах,но ми се зави свят.Помогнаха ми да сляза от магарето и ме поставиха в количка,която ме откара до стаята в която щях да прекарам няколко дни.

Попитах една непозната сестра за бебчето ми..Тя каза,че нищо не знае.Моята д-рка и акушерка са си тръгнали.Казах и,че искам да го видя,тя обеща че ще ми го донесе-но така и не го направи,защото явно не можеше ли..Станах,минах през коридора и ето ме пред една витрина!Видях номерчето на ръката си - 19 и потърсих бебче с номер 19..И ето,видях моето БЕБЕ!Малко в гръб..но пак беше нещо!Идваше ми да влезна там и да си го гушна!Едвам изтраях до сутринта!Гледах го с такъв интерес и любопитство!През дните прекарани в болницата,много обичах да го гуша,да нани при мен,а не в неговото легалце.Вечер като ми го взимаха,ме беше мъчно за него..Дори имаше случаи,когато дочуех,че някое мъниче плаче ставах и проверявах дали не е моето,но и да беше нямаше как да влезна и да го успокоя..Това беше работа на сестрите,които ги наблюдаваха вечер!