Ето ме и мен...

Ето че дойде и дълго чакания ден 29.06.09 терминът на мама.Отидохме на лекър но Аз честно казано нямах никакво намерение да излизам още,все пак там е уютно и топличко.И така мама се прибра и продължи да чака нетърпеливо.Следващата седмица пак отидохме на доктор и пак нищо,реших да проявя буиния си нрав още от коремчето на мама(все пак съм раче).На 07.07.09 към 2.30 часа сутринта мама се събуди защото я болеше коремчето но реши че е фълшива тревога и остана в леглото,но в 6.00 часа мама не издържа сръга тати в ребрата да се събуди и така за пореден път тръгнахме към болницата.Този път бях решен да изляза колкото и да ми се стоеше вътре нямах друг избор.Подготвиха мама и започнаха да чакат желаното разкритие през което да мина.Времето минаваше и все така нищо до 13.30 мама много я болеше исках да не е така но какво можех да направя Аз.Изведнъж стана нещо сърчицето ми взе да бие много слабо,тоновете спаднаха и докторите както и мама се уплашиха за мен.Подготвиха мама за операция и така на 07.07.09 в 14.00 се появих и Аз.Вечерта когато мама дойде на себе си мама помоли една от акушерките да ме заведе при нея крайно време беше вече да се запознаем.Когато ме сложиха на леглото при нея(тя неможеше още да става)гушна ме нежно,разплака се,след което ми каза "Винаги ще те обичам и ще дам всичко от себе си за теб" и ме целуна по челото ...