Блог

Да си седнеш на дупето

• от

Около 6-тия месец от живота на едно бебе се случва малка революция – той или тя започват самостоятелно да седят седнали - на пода, на леглото и т.н.. Това е огромно постижение в развитието. Защо?

Сядането на дупето означа съзряване на мускулния апарат и заздравяване на мускулатурата около кръста, което от своя страна е подготовка, и то съществена, за изправения стоеж и следователно за прохождането.

Не по малко важно е, че по този начин бебето получава нова отправна точка в изследването на околния свят - ръцете са напълно свободни и, бебето се чувства стабилно и уверено само , без някой да му подава каквото и да е, да опознае (и владее!) далеч по-голям периметър около себе си.  При това положение играчките могат да станат далеч по-разнообразни. Второ, при возене в количката, не е задължително да се гледа само нейния таван и небето – можеш царствено да се возиш и да оглеждаш света навън, както и той теб.

Позицията “стабилно седнал на дупето” позволява поставяне в паяк, което според мен трябва да става внимателно и не веднага, след като сте установили стабилно сядане на пода. При това e нужна постепенност, така че детето да не се изморява и да му е интересно - първоначално за по-кратко време и после за повече.

Още нещо - времето, в което бебето е “на ръце”, т. е. бива носено от майката или други близки, намалява. Ура! за ръцете на мама!

Може да пробвате да оставите детето на пода - стига да не е студен и да му дадете играчки - не в ръцете, а около него и да видите дали ще успее да се забавлява само. Разбира се далеч от остри предмети и под непрекъснат визуален контрол.

Прекатурването не е толкова страшно, колкото изглежда отстрани! Това е удобен начин да легнеш, ако си се изморил. Не тичайте веднага да вдигнете детето - особено ако няма рев. Още нещо - не е необходимо всичко да е застлано с възглавници, едно сгънато одеало върши перфектна работа. Възглавниците биха възпрепятствали стабилната опора.

Със удобното сядане на дупето вашето бебе е приключило успешно още един етап от своето развитие и това, според мен, е малък повод за празнуване!