Моята бременност

Живеехме с Георги едва от 3 месеца, когато решихме да опитаме да забременея. За наша изненада се получи от първия път. В началота бях малко шашната- живея в чужд за мен град, тъкмо бях започнала работа, все още не бяхме си свикнали на характерите...

Но тези чувства бързо преминаха и вече всичките ми мисли бяха само за малкото човече в мен. В началото ги имаше обичайните неразположения- повръщане, отслабнах от това, в работата имах проблеми- съкратиха ме, но всичко преодолях. Месеците си минаваха...

Започна да ми личи коремчето чак в петия месец- след сватбата. Чувствах се много щастлива, когато от време на време малкото ме поздравяваше с ритник. Винаги съм мечтаела да имам момиченце. Но още когато разбрах, че съм бременна, имах предчувствието, че нося момче. И ехографа го подтвърди. Началното ми разочаровение бързо премина и нали бях свободна по цял ден започнах да мисля име...

Имах си няколко любими, но надеждите ми бяха разбити от таткото. Той настояваше детето да се кръсти на свекъра. Винаги съм била против тези традиции децата да се кръщават на баби и дядовци. Въпреки че съм в добри отношения с родителите на съпруга ми, отказвах някой да ми се налага за толкова важна нещо като името. Така се изтъркулиха месеците в непрекъснати спорове за това как ще се казва бебчето ни. В крайна сметка аз отстъпих. Предпочетох да ми е спокойно, защото знам за много случаи, в които се е стигало дори до развод заради името на детето.

Като цяло не бях капризна бременна! Нищо не ми се прияждаше толкова много, че да вдигам таткото посред нощ. Моята мания бяха тортите и през ден ходех да ям в една сладкарница. Ядях и много плодове. За 9-те месеца качих 15кг

Бременносттами беше лека. Разбира се накрая вече нито можех да спя, нито да ходя на дълго разстояние, но това е обичайно.

Бебчето ми се роди на 28.02.2009г. 10 дни преди термина ми.  Ще излъжа ако кажа, че при раждане не боли. Боли и то много, но в момента, в който чуеш плача на малкото набръчкано бебе, всичко се забравя!