Раждането на Светли

Много ми се иска да споделя с вас,майчета,раждането на моя син.

Докато бях бременна,изчетох какви ли не статии за раждането и слушах какви ли не хипотези (за мен). Но нямах никаква представа какво ме очаква...

Всичко започна на 23 юни в 00:30 часа.Тъкмо бях заспала.Усетих адско пробождане ниско долу в корема.Изтекоха ми водите.Докато се чудехме какво става и какво да правим с мъжа ми,започнаха и леки болки.Те зачестиха и решихме да тръгваме за Шейново.Там бяхме към 01:30ч. Докато пътувахме,бях горе-долу спокоъна (за разлика от бъдещия татко)Постоянно му говорех,не си спомням какво.А той само повтаряше,че всичко ще е наред.

Приеха ме в 02:00ч.Тръгнахме със сестрата към родилното и тя каза на съпруга ми да чака долу.В този момент почувствах страх. В 04:00ч ми включиха система.Към 08:00ч вече имах пълно разкритие.Но бебето не излизаше.До този момент наистина повчрвах,че раждането е "нищо работа". Включиха ми още една система и ме накараха да стана и да се разхождам.Това беше истински ужас.Вече към 10:00ч започна голямото напъване.Бебето трудно излизаше,защото беше си подало и ръчичката заедно с главичката.

Не бях пила вода от близо 12 часа,а и беше голяма жега.Като прибавим и умората,вече не можех да чувствам нищо.

Но когато ми показаха малкото човече и чух гласчето му,изпитах неописуема радост и облекчение.Изведнъж забравих цялата болка и започнах да плача от щастие.

Наистина след това бързо се възстанових и болката малко по малко се забрави.Но никога няма да забравя чувството,което изпитах,когато видях Светли за първи път.

Няма друга подобна болка, но си заслужава! :)

Хората са казали,че "жена,която не е раждала,не е истинска жена!"