Блог

Жива връзка с нероденото дете

• от

Жива връзка с нероденото дете


Голяма част от магията на бременността е съзнанието, че се случва нещо велико, променящо живота напълно и... изненадващо с неизвестността си. За щастие точно стремежът към опознаване на непознатото е основна причина за всички високи достижения назад във времето и до днес. Едно от тях позволява на бъдещите родители да видят неродената си рожба с цялата радост от срещата в реално време. Ултразвуковият образ може да ви направи преки свидетели на всичко случващо се с бебето - от смученето на палчето до ритане с крачета и помахване с ръчичка. По-малко романтична, но за сметка на това необходима е срещата на акушер-гинеколога с новия живот.
Какво представлява ултразвуковото изследване?

По същество ултразвуковото изследване представлява преминаване на високочестотни звукови вълни през матката. Отразяването им от плода и промяната им се анализира и „превежда” от компютъра във вид на образ, който представя позицията и движенията на бебето. Плътните тъкани (като костите) дават по-големи отклонения на звуковата вълна и са бели на екрана (и снимката), а меките тъкани са сиви и на петна. Течностите (като амниотичната течност, в която лежи бебето) не отразяват звуковата вълна и затова на екрана са черни. Точно контрастът между тези различни степени на бяло, сиво и черно позволява на специалиста да анализира образа.

Ултразвуковите технологии са се развили невероятно много – от въвеждане на доплеровото изследване (което проверява потока на кръв между плацентата и зародиша) до развитието на триизмерната и четириизмерната ехография. Първата ултразвукова снимка на нероденото бебе предизвиква силни емоции у бъдещите родители, но е важно да се помни, че въпреки сантименталната си стойност първата снимка се прави не за да попълни албума на бебето или да определи пола му – целта е да се види дали бебето се развива правилно.


Защо е необходимо?


В зависимост от фазата на бременността, в която се прави изследването, чрез него се установява:
пулсът на бебето;
евентуална извънматочна бременност;
причината за кървене (когато има такова);
размерите на бебето и терминът на раждане;
рискът от синдром на Даун (11-14 седмица) – измерва се течността в тила на бебето;
спомага други диагностични тестове като амниоцентеза, доплер;
правилното развитие на всички органи на бебето (фетална морфология);
диагностициране на аномалии като спина бифида;
количеството на амниотична течност и състоянието на плацентата;
растежът на бебето в различните седмици от бременността.

С помощта на ултразвуковото изследване могат в ранна фаза – до 22-ра гестационна седмица, да се открият аномалии на плода, които са фатални за по-нататъшното му развитие. От морална гледна точка бременността може да се прекъсне в случаи на несъвместими с живота на плода аномалии дори ако тези дефекти се установяват в по-късен срок на бременността. В случаите с други аномалии, диагностицирани след шестия лунарен месец, се свиква лекарска комисия, която взема решение дали детето да се доноси и роди или не. До шестия месец не може сто процента да се видят всички аномалии. Има дефекти, които се развиват на по-късен етап (например бъбречните аномалии, скелетни аномалии, херния на диафрагмата и др.). Ако едно бебе в 24 г.с. изглежда добре, то в 34 г.с. може вече да се забележи нещо тревожно.


Кога се прави?


Най-рано в периода 12-14 г.с. е добре да се направи първото ултразвуково изследване. Разбира се, ако жената има кървене или при предишни бременности е имала аборт/и или дете с аномалии, ако е над 35 години, е добре първото ултразвуково изследване да се направи по-рано. За спокойствие на бременната е добре да се направят поне три ултразвукови прегледа през цялата бременност:

1-ви преглед (12-14 г.с.) – Правилно ли е разположено бебето в матката (дали бременността не е извънматочна)? Едноплодна или многоплодна е бременността? Гинекологът ще може да ви каже и колко голям е плодът, движи ли се и как работи сърцето му. По тези данни ще може да се изчисли и терминът на раждане. Лекарите следят особено внимателно гънката на врата на бебето. Ако е изключително дебела, това може да свидетелства за хромозомни нарушения, което да доведе до други по-специфични методи на изследване като биопсия на хориона или амниоцентеза.

2-ри преглед (18-24 г.с.) – Става дума за това да се събере достатъчно информация за развитието на органите и системите на бебето ви. Освен това лекарят ще контролира и дали количеството на околоплодните води съответства на нормалното за тази фаза от бременността и къде е закрепена плацентата. Оценява се дължината на маточната шийка. Понякога се изследва чрез Доплер маточно-плацентарното кръвообращение.

3-ти преглед (32-34 г.с.) – Бебето отново ще бъде разгледано от всеки възможен ъгъл. Ако детето е прекалено малко или голямо за този етап от развитието си, не се плашете. Наблюдаващият гинеколог ще ви насочи към необходимите изследвания.

До 12-та г.с. безспорни предимства по отношение качеството на образа и точността на диагнозата има вагиналната ехография. След третия месец е по-добре ултразвуковите изследвания да се извършват през корема.