Яна разказва за своето раждане

"Ето, че мама вече е в деветия месец. Терминът й беше определен за 07.04.2009г. Тя тайничко се надяваше да се родя поне една седмица по-рано, но аз не мислех така.

Двамата с тати трeскаво се подготвяха за моето раждане. Времето минаваше, всичко беше готово. Само трябваше да се родя.

Големият ден наближи. Усетих, че мама малко се притеснява. Нежно я потупвах с ръчички и крачета. Това беше моят начин да я успокоя и да й кажа, че всичко ще бъде наред.

На 06.04. следобяд тати заведе мама на преглед. Докторката каза, че съвсем скоро ще се родя. Околоплодните води бяха намалели, плацентата беше узряла и мама имаше 4см. разкритие.

Те се прибраха в къщи очаквайки моето раждане, но яз не бях готова за това. Тази нощ мама така и не заспа.

На 07.04.(денят определен за моето раждане) сутринта приеха мама в болницата за наблюдение. И през този ден не се случи нещо особено. Продължавах да си кротувам в коремчето на мама.

Последва още една безсънна нощ.

На 08.04. рано сутринта част от водите й изтекоха. Малко уплашена, но и радостна тя си мислеше, че съвсем скоро ще може да ме гушне в обятията си. Реших да я накарам да почака още малко.

Към 15.00 часа мама се почувства зле. Вдигна висока температура, започна да повръща и лекичко да я боли коремчето.

Дежурната акушерка не й обърна особено внимание. Каза, че неразположението й може би е от храната. Въобще не предположи, че вече много искам да видя мама.

Скоро болките се усилиха и водите й изтекоха. Тогава акушерката разбра, че мама ще ражда и повика лекар.

Заведоха я в родилната зала.

След няколко напъна и малко помощ от акушерките, защото заради треската силите й не достигаха, в 17.10 часа аз се появих на бял свят. Тежах 3.250кг. и бях висока 51см.

Раждането мина бързо, но аз бях много уморена. Нямах сили дори да изплача след като срязаха пъпната връв. Усетих уплахата на мама, затова докато ме обдишваха лекичко помръдвах с ръчичка за да й кажа, че съм добре. Скоро след това макар и слабо тя чу гласчето ми.

Видяхме се за малко, след което ни разделиха за да си починем.

На другия ден следобяд ме дадоха на мама. Като ме видя тя се разплака от щастие, а аз й подарих първата си усмивка."