Родителите пишат сценария на живота на децата си

Човешката съдба се изгражда по някакъв сценарий, в който в общи черти е набелязан жизненият път на всеки от нас. И ние трябва да го следваме до самия му край.
В жизнения сценарий подобно на театрална пиеса може да се отдели главният герой - самият човек, както и персонажи, които изпълняват второстепенни и епизодични роли, има основни теми и сюжети.
А за различните хора той е от различен жанр: за едни - трилър, за други - комедия, за трети - сантиментална мелодрама или трагедия.
Самият човек възприема живота си като безкраен телевизионен сериал.

Действието на сценария започва от момента на раждането на човека и завършва със смъртта му - каква ще е тя, зависи пряко от съдържанието на пиесата.

Според някои психолози всичко започва още от момента па зачеването на детето. Дали то е било желано от родителите си, те обичали ли са го още преди да се появи ни бял свят, или за тях то е било бреме, съзнателно ли е планирано, или е станало случайно. А също и дали майката се е опитвала да се отърве от плода...

Всичко това оказва огромно влияние върху съдържанието на жизнената пиеса.

Хората рядко стават автори на сценария на собствената си съдба.

Още в ранното си детство те получават от родителите “карта” с указания къде да се насочи животът, основните спирки и крайния му пункт. Детето изучава ролята си чрез думите на мама и татко, наблюдавайки техния живот. Вместо прословутите „Кое е добро и кое е лошо", „Какво може и какво не бива да се прави" малчуганът получава сценарии съобщения за много области на живота: професията, семейството, секса, религията, учението, приятелството.

При това важно е не само онова, което казват родителите, но и как го правят. Директивата може да бъде изградена по различни начини: чрез пълно отрицание „Не прави това!", чрез частично отрицание с посочване на алтернатива „Вместо това направи онова!" или чрез потвърждение „Направи това!".

Често на думи родителите внушават на детето си едно, а с цялото си поведение демонстрират точно обратното.

Майките и бащите много рядко сами измислят жизнените сценарии на своите деца.

Във всяко семейство съществуват сценарии модели, които се предават от поколение на поколение. Програмирайки живота на наследниците си, родителите им предават онова, което са научили от своите родители. Типичен пример на семеен модел, повтарящ се във всяко ново поколение, са така наречените професионални династии. В тях на детето от съвсем малко му се предписва и се изисква да следва определен професионален сценарий. От друга страна, има и семейства, които съзнателно отхвърлят традиционните семейни сценарии.

Всичко зависи от предпочитанията на възрастните.

Но после детето им ще бъде главният актьор в пиесата, написана от родителите му. И какъв ще бъде жанрът й - трилър, комедия или трагедия, до голяма степен зависи пак от тях.