Нашият романс

Съдбата ме беше дарила с клеймото Безплодие. Отчаянието ми беше най лошия съветник а самосъжалението най лошия кошмар.
 Докато един ден колелото не ме завъртя отново на 180 градуса като този път не спря да се върти докато не ме стовари върху бременността.
 И моята както и много други приказки започна с 2-рата чертичка на теста.Може би за първи път изпитах толкова много чувства на веднъж хиляди въпроси ми се въртяха в главата като най съществения беше-"Истина ли е това".
  И така се започна с безбройното ходене до Аптеката и седене с часове наред в банята та все пак има повредени тестове.Но нима и шестте ме лъжеха.Ако това е шега е най лошата-мислех си аз.
  Накрая излязох от шока и  съобщих на всички новината.
   Бременността като цяло ми мина леко с изключение на контракциите в шестия месец но за 1 седмица ми мина.Спокойно се наслаждавах на всяко помръдване на бебо.
 Знаех че ще е момче въпреки че всички предвещаваха момиче.Просто инстинкта и връзката по между ни ми показа и бях повече от убедена че в утробата ми расте малко момченце.
  Чудех се питах себе си тайно нима съществува такава обич? Нима човек може да обича толкова силно някой ? Колко красив е бил света.
    И така в приятни мисли и емоции бременността ми мина мигновено.Родих секцио.Като спомени от операционната ми останаха само 3.Как тръгвам към нея а акушерката ме побутва по гърба да не би да се обърна и да избягам.Първата тревога за бебо - не изплака веднага.И срещата с малкото човече-това е неописуемо.Сега се смея на тези спомени защото съм сигурна че ако я нямаше онази ръка можеше и да избягам,защото бебо си е изплакал веднага просто е бил занесен много бързо в друга стая и аз не съм го чула,и защото от срещата с бебо бях изпаднала в такава еуфория че съм започнала да давам на лекаря зор по-бързо да ме шие за да го видя и прегърна пак.
 Първите дни вкъщи ми бяха за преосмисляне на живота за да съм най пълноценна за Ади.Какво е майчинството като цяло-"Нима не е чудо да се взираш в 2 очички да гледаш през тях света,а две очички да гледат теб и да виждат там целия свят"
  Сега чакам първото зъбче на моето шест месечно бебе и може би и първата думичка.И още не мога да повярвам че ми се е случило най голямото чудо на света.