kak da si vazpitavame na6ite malki sakrovi6ta

За да станат отговорни, зрели хора, децата имат нужда да вземат решения, касаещи собствения им живот. Още от малки имат нужда да решават сами за някои неща и със всяка изминала година – за все повече и когато станат на 13-14 години, за почти всичко освен най-важните въпроси (много са малко), които си остават отговорност на родителя, в случай че детето не вземе подходящо решение само. От 2-3 годишна възраст на детето трябва да се дава възможност за избор. Изборът намалява желанието за противопоставяне, защото кара детето да се чувства значимо и му дава възможност да се учи от грешките си. Примери за ограничен избор: “Синята блузка ли искаш да облечеш или червената?”, “Мляко ли ще пиеш или сок?”, “На люлките ли ще се люлееш или предпочиташ пързалката?”, “Сам/а ли ще си облечеш пижамката или предпочиташ да ти помогна?”. Идеята е, че родителят дава избор между 2 напълно приемливи възможности. Грешка е да дадете на детето възможност да избира между нещо подходящо и нещо неподходящо и да рискувате да кажете “грешен избор, опитай пак”. Това ще намали доверието на детето във вас и преценката ви, освен това ще го научи, че не сте сериозни. Изборът винаги трябва да е така предоставен, че да няма никакво значение кой вариант ще предпочете детето.
Ако детето се противопостави и каже, че иска нещо друго (извън възможностите за избор), независимо дали ви се струва приемливо или не, от възпитателна гледна точка трябва да се върнете към възможностите, които вие сте предоставли (освен в случаи, когато детето наистина дава по-добра идея от вас). Кажете “Това не влиза във възможностите, но можеш да избереш между (това) и (онова)”. Ако детето продължи да упорства, с любезни и твърди действия го насочете към изпълнение на задачата (или ако сте в ресторант и започне да хленчи, без да се ядосвате, да го укорявате и обиждате, го хванете за ръка и излезте от ресторанта).