Полови органи

 Обрязване и други грижи за пениса. Трябва ли момченцето да се обрязва? Ако не, какви грижи трябва да се полагат за пениса (половия орган)? Не съществува един-единствен отговор.

Обрязването е изрязване на ръкавчето-кожа (наречено препуциум), което нормално покрива главичката на пениса. Преимуществото на обрязването е възможността да се поддържа чистота. От препуциума се отделя секреция, наречена смегма, която постепенно се натрупва. Понякога обикновени микроби попадат в изпълненото със смегма пространство и предизвикват дразнене или леко възпаление. Ако препуциумът е премахнат, смегмата не се натрупва и няма къде да се развие възпалителен процес. Ако обрязването се извърши в ранната кърмаческа възраст, няма опасност от психическа травма, каквато може да възникне, ако то се извърши по-късно. Струва ми се, че обрязването е полезно, особено ако повечето момчета в даден район са обрязани - тогава момчето се чувствува "като всички" ("нормално"). Обикновено то се прави, преди бебето да излезе от родилния дом, но, разбира се, не е абсолютно необходимо.

При обрязване раната зараства за няколко дни. За да се предпази раната и да не залепва коричката за пелената, увивайте края на пениса в един слой марля с размер на голяма пощенска марка, намазана с обикновен или боров вазелин. Вазелинът ще държи марлята на място. Ако раничката се търка в пелената, по нея може да се появят няколко капки кръв или розово петно. Това няма значение.

Друг начин за поддържане на пениса чист е да се изтегля назад препуциумът и да се измива главичката всеки ден при къпане. Отначало това е болезнено за бебето, поради това че препуциумът е много малък и майките трудно вършат това ефикасно. Според мене психически и физически този метод е незадоволителен.

Третият метод е да не се пипа препуциумът. Това е най-лесният начин, който е разпространен в голямата част от света. Недостатъците са, че съществува известна опасност да се получи инфекция под препуциума и вследствие на това да се наложи обрязване в по-късна възраст, когато тази операция не би подействувала добре върху психиката на детето.

 Защо обрязването е вредно след кърмаческия период. Въпросът за обрязване често възниква в по-късното детство поради дразнеща инфекция под препуциума или поради онаниране. В миналото, преди да се признае важността на детските емоции, и при двата случая най-логичното изглеждаше да се извърши обрязване. Родителите или лекарят казваха. "Може би онанира, защото има лека инфекция, която го дразни". Но слабото място на тази теория е, че често пъти се разменят причината и следствието. Сега знаем, че момчето, особено между 3 и 6- годишна възраст, често се безпокои за своя пенис от страх, че може да се нарани . Това безпокойство може да го накара да онанира и да предизвика леко възпаление. Ако нещата така са следвали едно след друго, виждате, че една операция на пениса би подействувала зле върху опасенията на детето.

Най-голяма опасност от психическа травма вследствие на обрязване съществува между 1- и 6- годишна възраст, но има известен риск и през цялото юношество. Най-разумно е да се избягва операцията, след като бебето стане на няколко месеца, особено пък като лечебно средство срещу онанизма. Възможната психическа травма вследствие на по-късно обрязване е достатъчна причина тази операция да се извършва веднага след раждане.

 Ерекции. Ерекцията на пениса, когато пикочният мехур е пълен или по време на уриниране, е честа при кърмачетата от мъжки пол. Тя е без значение.