Блог

Тайнството на раждането-2

•

Втора фаза на раждането

След пълното разкритие започва същинското раждане, което логично завършва с появата на бебето. Втората фаза трае около 60 минути при първо раждане и 30-40 минути при следващо. В тази фаза сама усещате нуждата от напъни. Моментът, в който главата на бебето ви вече се подава, е известен под красноречивото название „огнения пръстен”, но за щастие това трае наистина кратко, след което бебето се „плъзва” и вече е на бял свят. Повечето жени установяват, че на този етап болката е по-поносима, отколкото по време на контракциите, защото напъните я облекчават. Последната фаза преди същинското раждане е периодът на изтласкване, който въпреки болките се определя от много майки като облекчаващ.  

Родилна зала

Екипът, който води раждането, се състои от лекар, акушерка, която се грижи за жената в предродилната зала, акушерка, която води самото раждане, и съответно анестезиолог, ако ще се обезболява с епидурална анестезия.Когато раждането върви напълно физиологично, т.е. няма никакви отклонения от нормалния му ход, лекарят извършва необходимите периодични прегледи, с които установява състоянието на пациентката. Той назначава определената терапия за спазмолиза и обезболяване.  

Трета фаза на раждането


В тази фаза се „ражда” плацентата. Обикновено раждането на плацентата трае 20-25 минути при първескини и около 30 минути при многораждали. Нормалната кръвозагуба не надвишава 300 мл. Тук усилието от ваша страна е минимално. След като бебето е родено, честа практика е поставянето на инжекция, подпомагаща отделянето на плацентата.

Всяка жена остава два часа в родилната зала, за да бъде под активно наблюдение в най-критичния период след раждането. Там се следят нейните основни показатели и ако се налага, при кървене или друго усложнение, се прави преглед. Когато всичко е наред, майката се настанява в послеродовата клиника, където при нормално раждане пациентките остават три дни и след това се изписват. 

Как се следи състоянието на майката и бебето по време на раждането?


През целия процес на определени интервали се мерят температурата, кръвното налягане и пулсът на родилката. Сърдечните тонове на бебето се следят чрез т.нар. кардиотокограф, за да е ясно дали до бебето достига достатъчно кислород по време на раждането. Апаратът посредством два датчика, закрепени с колани около корема ви, записва и принтира сърдечните тонове на бебето и контракциите на матката. При показатели извън нормата (120-160 удара в минута) може да се наложи раждане с т.нар. техническа намеса или спешно секцио.

Раждане с форцепс или вакуум екстракция

Форцепсът представлява съвкупност от големи щипци, чиито краища, наподобяващи лъжици, служат за обхващане на главата на плода.

Причините за употреба на форцепс или вентуза може да бъдат както от страна на детето, така и от страна на майката. Най-честите са:  

  • спиране на раждането в периода на изгонване; 
  • тежко общо състояние на майката;
  • различни инфекциозни заболявания;
  • маточни кръвотечения
  • пролабиране (изпадане) на пъпна връв;
  • когато сърдечният ритъм на бебето е извън нормите и предполага липса на кислород (интрапартална асфиксия).

Има задължителни условия, които трябва да съществуват, за да се наложи форцепс – пълно разкритие, пукнат околоплоден мехур, жив плод в главично предлежание и т.н.Вакуум екстракторът се състои от електрическа вакуум помпа и система от чашки с различна големина. Тази техника допълва и засилва изгонващите сили, т.е. за разлика от форцепса, контракциите са задължително условие за прилагането на вакуум екстракцията.При употребата на форцепс или вакуум екстрактор почти винаги се налага да се направи разрез на перинеума (т.нар. епизиотомия). Тази намеса е напълно безопасна, но са нужни 3-4 седмици, докато раната зарасне напълно.
В първите дни след раждането бебето също има белези от техническата намеса, но те минават бързо и не са опасни.  

Раждане чрез секцио

Раждането чрез секцио се случва по две причини: по лекарско предписание или по спешност. Показателите, налагащи раждане с цезарово сечение, са различни – тесен таз, плацента превиа, неблагоприятно предлежание на плода, многоплодна бременност, здравословни проблеми при майката и т.н. Секцио по спешност обикновено се налага, когато по време на раждане по нормален път възникнат усложнения и рискове за майката или бебето. Процедурата и в двата случая е еднаква. Подготовката за раждане със секцио от постъпването до влизането в операционна зала отнема около 45 минути. В тези последни минути преди голямото събитие се извършва външната подготовка за операцията – прави се клизма, родилката се облича в стерилна нощница и се настанява на легло, където чрез система й се влива 1 литър физиологичен разтвор. Това е т.нар. инфузионна профилактика на хипотомията. Зад сложния термин се крие фактът, че упойката при раждане по принцип, независимо от вида на раждането, води до понижаване на кръвното налягане в малкия таз и това понижаване се компенсира чрез вливане на физиологичен разтвор. На практика този лек спад на кръвното налягане не е опасен за бебето, но трябва да бъде компенсиран. След като подготовката е приключила, родилката влиза в операционната зала, където идва ред на особено важния момент – поставянето на упойката. Времето, необходимо за процедурата, и сложността й зависят от телосложението на жената – ако тя е малко по-пълна, упойката е технически по-трудна. Манипулацията обикновено трае около 5-10 минути. Родилката ляга на една страна, леко свита, за да изпъкне гръбнакът й. Определя се точното място, където ще се вкара иглата (между два гръбначни прешлена), почиства се полето и се тества пространството, в което ще се вкара иглата. На мястото на иглата остава тънка тръбичка – катетър, през която се вкарва анестетикът. Епидуралната упойка действа около 15 минути след поставянето й, а спиналната – веднага. Действието на спиналната упойката е с продължителност от 3 до 4-5 часа, а когато епидуралната и спиналната упойка са комбинирани, продължителността е от 12 до 16 часа. Катетърът се извежда на рамото и през него се добавя при нужда локалният анестетик. Когато упойката подейства, родилката е в пълно съзнание, обезболяването е само от кръста надолу.Непосредствено преди старта на операцията жената се катетризира (чрез тънък катетър в пикочния мехур, който се сваля около 12 часа след приключване на операцията).Разрезът е напречен, с дължина около 10-12 см. Първо се реже само кожата и подкожието, а следващите слоеве на коремната кухина до перитонеума се отпрепарират по тъп начин, т.е. скалпелът не участва. Няма рязане на мускули, което намалява травмите от операцията до минимум. След като коремът е отворен, се стига до матката и тя се отваря също с напречен разрез, който се прави възможно най-ниско. Идва и дългоочакваният момент, в който се вади (екстрахира) бебето. Матката обикновено се затваря на два етажа, перитонизира се и след обстоен оглед се затварят всички коремни слоеве до кожата, където отново се правят шевове. След още половин час майката е вече в стаята си. През първите 24 часа след приключване на операцията родилката е под активно наблюдение. До 48-ия час майката се затруднява при изправяне, а ходенето е почти невъзможно. Възстановяването е значително по-продължително в сравнение с раждането по естествен път.