Прощъпалник

Според неписани правила всички родители очакват, че някъде към първата годинка тяхното дете ще се научи да ходи самостоятелно, без чужда помощ. Вярвало се е, че ако тази способност на детето се забави или затрудни, са се намесили зли сили. Сред българското християнско семейство има един обичай, който обикновено се провежда в някой четвъртък около пълнолуние. Тогава майката поканва човек, който е известен със своята пъргавина и умение бързо да тича. Тя взема една житна сламка и я слага пред краката на детето си. Мъжът държи някакъв остър предмет и три пъти пита: “Какво да отсека – краката на детето или сламката?” Майката отговаря: “Сечи сламката, за да отсечеш страха на детето!” След това мъжът пресича на три места сламката – приема се, че с това прогонва злата сила, затрудняваща прохождането на детето.
Щом детето направи първите си самостоятелни стъпки, вкъщи започва подготовката за тържество, наречено прощъпалник или престапулка. Поканват се гости в четвъртък или в неделя – близки и роднини, които трябва задължително да дойдат с малките си деца. В уговорения ден майката замесва специална погача, която се нарича прощъпалник, престапулник, престапулка. Тя се прави от брашно с мая и се намазва с жълтък от яйце. Понякога, преди да сложат погачата в печката, карат детето да направи стъпка върху нея. Като се опече, разделят тази стъпка между тъщата и свекървата с идеята двете да се разбират помежду си и да помагат поравно за отглеждането на детето. На официална трапеза се слагат дребни сладки, меденки, кейк, бонбони... Всички живеещи в дома са облечени официално и очакват гостите, които също носят нещо сладко за ядене и някакъв подарък за детето.
В началото на тържеството майката разчупва питката и тичайки, я раздава на гостите. Тя може така тичешком да почерпи и съседите. Всеки, който вземе парче от питката, трябва също да подскочи или да пробяга известно разстояние. Приема се, че така той предава на малкото дете своята способност да тича и да върви, без да се спъва. Обичаят е предназначен и за навременна и сполучлива женитба и се прави дори на по-възрастни младежи и девойки, ако “се застоят” (не са създали семейство след определена възраст).
Идва ред на участие и на поканените деца, които организират своеобразно надбягване помежду си. Детето, което най-бързо пробяга определеното разстояние, получава подарък от майката на детето, за което е предназначен обредът.
Встрани от трапезата, на малка масичка или директно върху кърпа на пода се нареждат различни предмети, символизиращи определена професия или занимание. Току-що проходилото дете се оставя на известно разстояние от този кът. Пред него се търкулва бяло яйце, точилка или питката. То тръгва след тях и щом стигне до мястото, където са предметите, хваща някой от тях. Вярва се, че това, до което най-напред се е докоснало, е свързано с бъдещата му професия. Затова на момче се слагат книга, молив, паричка, а на момиче – игла, конци, ножици, накити и украшения. Ако детето се хване за питката, приема се, че животът му ще бъде особено честит и щастлив.