12 - 36 месеца - Думичката „Не” във възпитанието

Многото любов и усещането на защитеност са най-важните предпоставки, за да се чувства детето добре и възпитанието му да бъде успешно

Доста често във всекидневната си работа с детето родителите се сблъскват със ситуации, изискващи съзнателно и последователно поведение. Последователният стил на възпитание е правилният път между строгото и авторитарно поведение от една страна и податливото и разглезващо възпитание от друга страна. Демонстрирането на еднозначно и разбираемо поведение, което не се променя от днес за утре и според желанието и настроението, конкретни, разбираеми правила и изисквания, които трябва да се спазват, да се поставят граници, които да са точно определени – всичко това изразява последователността на родителите в общуването с детето им. Нещо, което днес е забранено, не бива да бъде разрешено на следващия ден и обратно само, защото в момента така е удобно и майката и бащата жадуват да си върнат спокойствието.

Непозволеното поведение трябва да има и последствия, които да са известни на детето и да се прилагат

Ако родителите вземат решение, че ще оставят детето да се храни самó в кухнята, при положение, че продължава да пречи на семейната вечеря, те ще трябва да го изпратят там, ако поведението му не се промени. Ако едно детенце не спазва правилата и не обръща внимание на забраните, то трябва да усети и забележи последствията. Това ще го научи, че трябва да поема отговорност за поведението си. Ако винаги само заплашвате и не изпълнявате заканите си, това първо ще направи детето несигурно и след това ще му даде увереност, че въпреки заплахите Ви може прави и забранените неща.

Абсолютно послушание е важно най вече там, където в противен случай здравето на детето...

...би било застрашено, например в ситуации с уличното движение. Детето трябва да се научи да се съобразява и с нуждите на родителите си и на другите членове на семейството.

Ритуалите помагат на малките деца най-вече да упражняват определени начини на поведение:

редовните часове и точната последователност на ритуала при приготвянето за лягане, храненията заедно, където се изискват добри маниери за хранене на масата, могат да дадат възможност за установяване на постоянство и спокойствие в ежедневието.

Детето има нужда от надеждни родители, на които да може да се довери

Често променящите се реакции разколебават доверието и след известно време децата не знаят кое е правилното. Те са объркани, липсва им сигурната опора, по която могат да се ориентират. Така може да се стигне до момент, когато изобщо да не възприемат сериозно желанията и изискванията на родителите и изобщо да не реагират на тях.

Спазването на правилата и забраните, които родителите са определили като важни и правилни, трябва да се прилагат по възможност със сигурно и категорично поведение.

Родителите имат не само правото, но и задължението за възпитанието на детето и не правят добро за правилното му развитие, като

• изпълняват всичките му желания

• оставят ненаказано лошото и неуважително поведение на детето

• не научават децата да се съобразяват с нуждите на останалите

• отстъпват днес и утре отново се ядосват на подобна ситуация

• реагират често агресивно и неконролируемо

• показват несигурно поведение и често се впускат в безкрайни дебати

• правят децата несигурни със заплахи и ги поставят по напрежение

• поставят твърде тесни, неуместни и неподходящи за възрастта граници

• изискват от децата определено поведение, което самите те не демонстрират.

Родители, които са поставили смислени правила,

• обясняват на децата си, защо тези правила трябва да се спазват

• не се оставят да бъдат отклонени от очакваното послушание чрез викове и мрънкане

• очакват уважение, но и уважават личността на детето

• дават точни, но не и агресивни указания

• не се страхуват от конфликти

• въпреки цялата непоколебимост са в състояние да допуснат гъвкавост и изключения, когато ситуацията ги налага

• имат смелостта да напасват границите и правилата и да ги преразглеждат, когато децата пораснат

• хвалят или поощряват положителното поведение

• винаги показват привързаност и топлина към детето.

Педагозите и детските психолози в днешно време призовават към съвсем ясно поставяне на граници при възпитанието

За родителите това изискване означава на първо място, те самите да си изяснят границите. Какво искаме да постигнем с възпитанието, какво поведение на детето ни е важно за нас и как най-добре можем да наложим това? Ще се случи така, че майката или таткото не винаги ще са на едно мнение по различни въпроси от възпитанието. Често те самите имат различен опит от детството си, възпитани са различно строго и искат да наложат определено поведение на детето си. Тук е абсолютно необходимо родителите да опитат поне по важни въпроси да постигнат единодушие. Когато единият каже „не”, другият не трябва да го оспорва пред детето и да се противопоставя на партньора си. Понякога е необходимо просто да се уважи позицията на другия или винаги да се дискутира отново.

Яснотата на думичката „не” и надеждните правила обаче не означават винаги да се ограничава свободното пространство на детето и никога да не се допускат и най-малки изключения. Това би било нечовешко упорство, което не е и желателно в ежедневието с детето. Под последователно възпитание не се има предвид ругаенето и наказанието, с което може да се прекрати нежеланото поведение за момента, същевременно да се засегне и развали атмосферата и настроението в семейството. Психическото и физическото насилие като отговор на непослушанието в никакъв случай не се приемат като подходящи реакции.

Човешката топлина, милата привързаност и ясните правила, които са наложени по възможност спокойно, но и сигурно и при всичко това се уважи личността на детето и неговите нужди, оформя най-вече щастливи и доволни деца.