Спортът в моя живот

Дали съм спортен тип жена - определено не. Когато бях дете имах големи амбиции да стана гимнастичка, тъй като в семейството ми има известни имена от спортната и художествена гимнастика. Е бързо разбрах, че нямам данни за това, тъй като физически не съм много издръжлива. Разбира се продължих да се занимавам с танци и аеробика, защото това ми е в кръвта. В забързаното ежедневие да спортуваш е много трудно, аз работя на бюро, пред компютър, с документи и много обичам работата си, но постоянно се опитвах да компенсирам заседналия ми живот. Не съм редовна в посещенията на фитнес, но понякога ходех на латино-аеробика, а през по-топлите месеци тичах сутрин в парка преди работа и това много ме тонизираше, случваше се да отида и на плуване, но най-много ми допадаха дългите разходки в някой парк или просто по улиците на София през уикенда. Когато забременях се чувствах много уморена и постоянно спях в първите месеци. Противно на всички съвети, че трябва да се движа много по време на бременността ми, аз си почивах максимално и смятах, че щом така го чувствам организма ми подсказва от какво има нужда, така и ще го направя. След като родих се интересувах много как да възвърна формата си, купих си диск с гимнастика и правех упражнения в къщи. След това започнах да излизам с количката всеки ден и правех дълги разходки, оказа се че имам нужда от дълги разходки и раздвижване, опитах гимнастика с бебето, но той беше твърде тежък за това, а и аз си правех гимнастиката с ежедневните грижи по него. Сега синът ми е 1 г. и 5 месеца и не мога да намеря никакво време за себе си, непрекъснато тичам по него и в къщи и навън, но толкова много ходене и тичане не съм упражнявала в живота си, все още правим дълги разходки в парка и за съжаление с това приключва спорта в моя живот.