Как растат децата...

Ето 3 признака, по които набързо се ориентирах, че малкият ми син вече не е никакво бебе, колкото и да му викам „Бебче мое сладко!“ или „Нали знаеш, че ти си моето бебенце“ и т.н., и т.н.

1. Вече обяснява с подробности и конкретности :) защо няма да си изяде яденето. Преди беше така: „Нееееее, това няма да го яяяяямммм...“ Сега е вече така - наднича в купата на масата и заявява важно: „Аз не ям таратор с подправки!“

Понеже не се предавам лесно, му казвам: „Ама какви подправки по-точно не ядеш?“ А той сочи с пръст към копъра: „Ей това зеленото!!!“

2. Връща се един прекрасен ден от детската градина с новопридобити чуднички умения (да повтаря като папагал след майка си и баща си :).

Аз: Вики, няма да те пусна да станеш от масата, докато не си изядеш кюфтето! Той: повтаря дословно.

Аз: Вики, защо повтаряш след мен като папагал? Той: повтаря дословно.

Аз: Вики, това от някое дете в градината ли го научи??? Той: повтаря дословно...

Пълна лудница!

3. Вместо да вика просто „Искааааам!“ И да тропа с крак или да пролива крокодилски сълзи, той вече води преговори (при това повечето пъти доста успешно ги води! :)) Ето как:

Той: Мамо, като си получиш заплатата ще имаш ли малко парички в портмонето?

Аз: Да, ще имам, защо?

Той: А дали случайно паричките няма да ти стигнат да ми купиш нещо?

И т.н. Или друга ситуация:

Той: Мамо, като отиваш сега в командировка, ще ми донесеш ли оттам подарък?

Аз: Ама това е много кратка командировка – само за 2 дни.

Той: Ами тогава може само един мъничък подарък от малката командировка да ми донесеш, нали?

Ей така, някой ден отваряш очи и разбираш колко бързо е пораснало твоето малко дете! И с всеки ден става все по-забавно и все по-интересно край него :).