Как да се забрави ?!

Изкарах една чудесна и без проблемна бременност от самото начало до края и. Накрая родих секцио, поради няколко причини. Но това което искам да споделя сега е спомена за чувството което изпитах.

А ето и моята история: Денят бе четвъртък, спокоен и прохладен. Отидохме сутринта в болницата, минах през всички процедури за приготвяне преди операцията и дойде момента, в който вече легнах на операционната маса, а лекарите започнаха да си работят. В операционната цареше спокойствие и се носеше тиха музика от радиото. И въпреки, че не бях с пълна упойка, ме унасяше и много ми се спеше, а анестезиологът постоянно ме питаше добре ли съм, как се чувствам :) т.е. държеше ме будна и следеше състоянието ми непрестанно. И в един момент анестезиологът каза "сега поеми дълбоко въздух и го задръж". В следващия момент чух плач и лекаря, който правеше операцията каза "Браво, добре сте си я отгледали". Родих момиченце тежащо 3570 гр. След минути неонтоложката ми показва бебенцето и ето тук идва момента на неописуемото чувство - стоях легнала на масата, не усещах тялото си въобще цялото ми внимание беше насочено в бебчето. Всякаш бях там но само духом. Исках да кажа нещо, но думи не излизаха. Исках да заплача от радост, но сълзи не излизаха, исках да го докосна, но ръката не се помръдна... Това беше първата ми среща с бебинка на белия свят. Невероятно. Сега в съзнанието ми е запечатан като снимка точно момента, в който ми показват малката за първи път... И разбира се днес когато чуя песента на Тоm Jones - Sex Bomb винаги си спомням за раждането на малката Виктория, защото това бе музиката която звучеше в този момент.

Момент, който всяка майка изживява по различен начин и е трудно да бъде описан. Момент, който трябва да бъде преживян, за да бъде усетен, за да бъде почувстван.

Една сентенция казва: "За да имаш дете, трябва да си готов да пуснеш сърцето си на свобода". Аз го пуснах!