моето преждевременно раждане

В 3 часа сутринта на 13 септември усетих че леглото ми е мокро, станах и отивайки до тоалетна видях как оставям диря от вода след себе си. Беше прекалено рано, та аз бях все още в шестия месец.

Съпругът ми ме заведе във болницата и там ми казаха, че ще се опитат да задържат бебето поне още 24 часа за да и подготвят дробовете за външния свят. Но моята малка принцеса реши да поостане седмица в корема на мама. Седмица изкарана на легло и молейки се със беба всичко да е добре.

Но на 19 септември започнаха болките и вдигнах температура, след което последва пътуване към родилната зала. До последно незнаех как сте раждам и така докато не разбрах, че ще е секцио.

Приспаха ме! Като се събудих бях в стаята и моят съпруг със букет цветя в ръце ми каза: Бебето е добре, момиченце е и е много красива. Тежи 1420 грама и няма нужда от кислород, диша сама. В кувиоз е и има нужда само да наддаде.

Успях да видя моята малка принцеса едва на следващия ден. Гледката беше доста болезнена, милата беше включена със кабели към машините, със сонда в устичката и абокат на ръката, а бе толкова мъничка и крехка.

Плаках много плаках. Пътят бе дълъг и болезнен, но го изминахме и сега със крепко здраве продължаваме напред.