ТРЕТИ МЕСЕЦ

Вече сме влезнали в третия месец – 04.04.08г. или 9 г.с. Вече матката ми е с големината на портокал или грейпфрут, а бебчето ще порасне три пъти повече и ще натежи 4 пъти повече. Сигурно ще си покаже като отидем на преглед към 20 април.

Иначе се чувствам добре, не ми е ставало лошо досега и това е добре. Само понякога ме понаболва корема , но по принцип е нормално когато наближи датата на следващата ми менструация да усещам болките. Все пак не са страшни и минават бързо. Сутрини когато си мия зъбите, може би от пастата, ми се гади и се кокоря, но се надявам да не повръщам. Кървят ми венците и се посъветвах с леля Тинче каква паста да използвам и тя ми препоръча  Сандрин,  течност разтваряща се във вода и си правя гаргара около 30 сек. От днес – 05.04 ще почвам да я ползвам. Мирише на ябълки и  дано да не е гадна.  А за стриите по корема, бедрата, дупето и гърдите си взех едно мазило на Икаров, обаче мирише доста гадничко, пък и трябва на всяко мазане да го затоплям до 30-35 градуса. Росен и той се умириса покрай мен, а и пижамата ми и чаршафите абе всичко до което се докосна. Затова си купих друг -  на Дева с екстракт от кайсия и мирише невероятно. Сега си се мажа с него. Дано да има ефект после. Аз от сега си имам стрии заради пълнеето ми, обаче дано не се появяват още.

Казват, че не е хубаво да пазаруваш предварително за бебето ти, но аз съм на съвсем друго мнение. Все пак гледам да се съобразявам с мнението и на Росен, а той не иска да купуваме нищо сега, но го прикотках и купихме едно много хубаво одеялце в синьо, една малка бяла памучна шапчица и едно сапунче Тео бебе. Когато напуснах работата ми беше и рождения ден и колегите ми събраха парички и държаха да си купя нещо от тях за спомен. Аз мислих, мислих и реших да си взема едно албумче или бебешки дневник. В крайна сметка за 22,50 лв. взех едно бебешко дневниче в жълто, защото още не се знае какво ще е бебчето ни. Доста е готино и интересно. Има места и за снимки.

Мама и тате заминаха за Варна преди два - три дни и преди малко се чухме с мама. Каза че обикалят яко с леля Марияна, а тя викаше „Ивче пазаруваме яко за бебетооо...! J та се смея с тях. Иначе мама купи доста нещица за бебчо. Много готино комплектче за изписване в жълто от магазина на Петя при старата кабелна и лъжички и купички, ножичка и пиличка и такива дребосъчни нещица. А от леля Веска взехме и камизолки и ританки малко по- дебели за зимата. Все пак чакаме бебето края на октомври! JJJ

Сега Любчето, на Росен сестра му, като си имат и второ бебенце и на мене ми е много кеф да ходя да го гушкам и да гледам, да се уча. Интересно е, пък и той е голям сладур. Преди обяд ходихме да го видим, ако знаете как сладко спинкаше, идеше ми да го нацелувам. Мисля като си поизчистя у дома да отида да ги видя малко. Днес подухва, а на нея и се щеше да го изведе да подиша малко чист въздух, поне на терасата обаче ще видим да не го изстудим. Водихме Краси на преглед до болницата да видим как се развива, как е пъпчето (то му падна 12 дни след изписването) и д-рката каза че е супер, всичко е нормално. Премериха го и се оказа че е пораснал доста – от 3.020кг. та до 4.150кг. Но може и от дрехите, може и от памперса J но Краси си е наддал добре и то само от кърмата на мамчето си, както казва докторката „от цица” ххи-хих-их.

Сещам се как Росен все ме пипа по корема и ми вика „Какво прави трепача?”  Някога тате е питал мама докато е била бременна с мен „Какво прави пича?”а пък съм излезнала аз – момиче... J

На преглед трябва да отидем към 17-18 април, защото д-рката няма да я има до тогава. Нямам търпение да видя колко е пораснало слънчицето ни.

През този месец видях, че малко или много вкусът към храната ми се е променил. Ям си всичко което ядях и преди, няма нещо което да не ми се яде, но ям повече мляко и кисело и прясно и ми се дояжда доста честичко таратор. Нещо, което не ядях много преди. Ако хапнех два - три пъти годишно е добре. А наскоро ми се дояде пък чушка – и печена и панирана и бюрек, и си хапвам де. J  От плодовете най – често си хапвам ябълки и банани. А кака Мима ми донесе диня онзи ден ама още не съм си я хапнала. Май днес е момента.

С мама правихме пролетно – великденско почистване и то доста голямо. Пердета, прозорци, щори, прах и пререждане на гардеробите, подготвяме се за идването на бебчо от рано. Въпреки, че съм сигурна, че ще прередим още 5-6 пъти до момента... Доста се поизморихме този ден (12.04.08г.-събота) и вечерта Росен реши да ни заведе на кръчма да ни почерпи за хубаво свършената работа. Ходихме на Старата къща в с.Рибарица. Хапнахме си доста добре и си изкарахме много готино. Взех си от Ботевград един шампоан нов, за мазна коса, за пърхот и за укрепване на косата (Clear), но като се изкъпа с него и като се подсуша започва да ме сърби и да ми пари, даже и да ме боли точно до носа ми. Доста е неприятно, затова го хвърлих и ще си купувам някакъв друг. На Росен купих същия, но за мъже и му няма нищо, но е възможно сега да ми  по – чувствителна кожата или да имам някаква алергия към някоя от съставките му. Както и да е, махнах го. На 2 май сме на пенсионирането на чичо Вальо от Перник, на Росен чичо му. А на тази дата мама и тате имат годишнина, ама мисля че от годежа не от сватбата и тогава е роден и на мама на колежката синчето, Николайчо, на Ганка и Васко.

Днес си купих една книжка детска с народни приказки, за да чета на сладурчето в корема ми. Вчера му прочетох първата му приказка – Неродена мома. Четох една статия в интернет и много ми хареса, затова я слагам и тук.

“Учи” детето си, още докато е в утробата

Вие сте бременна или планирате да имате бебе. Предстоят ви 40 седмици, през които ще изживеете много радостни мигове, но и немалко неудобства и тревоги.


Да ги преодолеете ще ви помогне както любимият мъж, така и огромното желание да станете майка - най-любящата и най-нежната на света. А като такава вие можете да направите много за своето дете още през първите месеци от живота му в утробата ви.

"Първото, което трябва да научат бъдещите майки, е: макар и още в корема им, тяхното бебе вече възприема всичко: то чува, усеща, помни, изпитва емоции “- съветва ги в сп.”Пидиатрикс” д-р Луи Скот, професор по физиология в Калифорнийския университет, САЩ. Въз основа на дългогодишни наблюдения и експерименти екипът на американския учен направил извода за огромното значение не само на физическото, но и на емоционалното състояние на бременната жена върху развитието на бебето й до и след раждането.
"Тя и плода са като едно цяло, затова и най-малкото нейно преживяване мигновено се отразява върху него", обяснява д-р Скот. Ето защо бъдещите майки трябва да се постараят да забравят за всички проблеми и грижи.
Тук у нас в България това е доста трудна задача. Но в името ни това малко, невинно създание, което расте в корема й, жената може да открие много начини да си достави приятни емоции - разходки из красиви местности, срещи с приятелки, посещение на изложби, на театър, на концерт и т.н. Достатъчно е просто да помечтае за хубави неща. Така бебето ще се развива спокойно и уравновесено.

 "Много добре и на майката, и на детето се отразява музиката", обръща внимание ученият. Той препоръчва по-често да се слуша тиха, приятна музика "за душата".
Интелектуалното развитие на детето може да бъде стимулирано още в майчината утроба, това е един от важните изводи, до които достигнал екипът на д-р Скот. В него дори могат да бъдат формирани определени качества, които после да се доразвият - например музикалност или добър естетически вкус.

Затова ученият горещо препоръчва на бременните жени да разговарят с бебчето си, да го запознават с околния свят и дори да му четат на глас, да му пускат музика, да му показват картини.

 Ето историята на Джейн и нейния вече 8-годишен син Били.

 Като бременна с него във втория месец, Джейн била включена с други жени в експеримента на екипа на д-р Скот.

 По съвета на специалистите тя постоянно си общувала със своето неродено бебе. Показвала му репродукции на велики художници, четяла му детски книжки.
И разказвала, разказвала, разказвала...

 Обяснявала му без умора всичко, което става наоколо: защо са зелени листата на дърветата, защо птиците отлитат на юг през есента и т.н. Всяка вечер доставяла наслаждение и на двамата, като пускала лека класическа музика.

Джейн забелязала, че бебето й реагира на всичко по специфичен начин.
Когато му е приятно и интересно, то кротува. Изпита ли голямо удоволствие, помръдва одобрително. А ако нещо не му хареса, възроптава с ритниче.
Резултатите не закъснели.

След раждането Били се оказал не само спокойно и общително дете, но и много умно и талантливо.

На 4 годинки той вече можел да чете и дори пишел думички с печатни букви. На тази възраст застанал пред пианото и вече доста е напреднал, показвайки изключителна музикалност.
Обича да рисува, а учителите са смаяни от усета му към цветовете.

Разбира се, от значение са и гените.

Но самата Джейн твърди, че в училище не блестяла особено.
Тя е домакиня, бащата има малък бизнес.

 Майката е уверена, че нейният Били е изключителен благодарение на изпълнените от нея съвети на д-р Скот. От своя страна той скромно казва, че този случай е просто илюстрация на научната му теза, че върху развитието на детето може и трябва да се въздейства положително далеч още преди появата му на белия свят - още първите дни след зачатието му.

Не всичко бих направила, но съм съгласна с книжките, затова му чета всеки ден по една приказка.

Днес 17.04.2007г. ходихме на преглед. Бяхме и двамата с Росен. Чакахме доста, заради две жени, които дадоха живот на две слънчица. Д-рката дойде чак към 12.20, а ние отидохме в 10.30, но нали сме там за да видим как расте нашето бебче. Пораснало е и вече е 3.5 см. Беше си легнало, но не ни даде снимка д-рката, пък и ние не се сетихме да снимаме екрана с телефоните си. Честно казано, когато си го видя бебчето и всичко ми се оправя. Може да съм в най – гадното настроение, което пък не ми се е случвало от както съм бременна, и веднага като си го видя и се оправям. Обичкам си много от сега...Следващия преглед ни е на 15-16 май, че пък след това Гешовска излиза отпуска. Каза ни да я подсетим 5-6-ия месец да ми пусне талони за изследвания за кръв и урина пак и след това се пускат пак и 45-те дни преди термина. Мисля, че беше така. Каза, че бебчето е добре, но е още мъничко и му вика „Ей, сладурчеее!”.

Днес следобяд ходих и на зъболекар. Мислех си, че ще ме боли ужасно, но пък не боля чак толкова. Сложи ми лекарство и ще ми умъртвява нерв, след това ще го вади. Абе страшничко си е и си боли ама ще търпя, заради бебчо. В понеделник следобяд ми е часа. И след това следват още два зъба.

Ходих на зъболекар на 21.04 за да ми извади нерва. Бях се подготвила да боли яко, но за мое щастие не боля толкова, направи ми и пломба и съм чак на 7 май следобяд на зъболекар да започнем 2-рия зъб. Надявам се да не е за вадене на нерв а само за пилене или де да знам как се казва, да мине леко с две думи.

На 23.04 щяха да дойдат Влади и Митко с малката Цвети до у дома и се чудехме какво да вземем и решихме наденички от на Росен вуйчо му и отидохме да вземем. Като влезнахме в магазина нещо ме потупа под сутиена, все едно се пукнаха няколко балончета, такова беше усещането и аз веднага си помислих че е детето. Обаче мама каза че не е възможно да е толкова високо. Но след няколко дни не се забави и бебчето.

На 26.04 за пръв път усетих бебчето ни. Както казват тогава го прочух. Все едно ми къркореха червата а не бяха те, бях сигурна. Това беше бебчо. Бяха на седмото небе. И от тогава всеки ден къркорят. Сутрин, обед, вечер. И знам вече че е то, че дори и като се наям пак къркорят. Росен си ложи ухото на корема ми и бебчето изкъркори яко, а той се засмя все едно незнам какво стана. Но се радваме и двамата че вече става на човече.