Днес разбрах, че ще ставам майка!

Днес 6-ти март трябваше да отидем с Любчето до аптеката да си вземе тя някакви лекарства че нещо не беше добре, а нейното бебче още не излизаше. Термина й беше за 5 март но го нямаше а и тя през цялата бременност беше все болнава. Аз слязох с нея до аптеката, и понеже ми закъсняваше цикъла реших да си взема един тест, въпреки че бях почти на 100% сигурна че няма нищо. Но си викам айде да си взема за мое успокоение. А аз като влезнахме в аптеката викам на Любка „Еее Любче една мислеща че е бременна и една мислеща че ще ражда!”

 През септември миналата година (2007) започнах да пия хапчета за регулиране на цикъла пък и едновременно противозачатъчни – Yasmina и ги пих три месеца до декември последната опаковка. Януари ми дойде на 21 като по чудо навреме и то заради хапчетата. Бях доволна. Все пак имаше резултат.

И влезнах с Любчето та си взех и един тест. А няма да ви казвам как ми се пишкаше  вече като се прибирах. Веднага влезнах в тоалетната и взех теста с мен. Сега беше момента докато ми се пишкаше пък и какво да чакам. Влезнах, пишках, направих си го и докато чаках реших да си изплакна канчето дето пишках. Тръгнах да излизам да си оправям багажа у дома и взех теста с мен да видя какво става. Отворих вратата и в същото време отворих теста и какво да видя ДВЕ ЧЕРТИЧКИ!!!

Бях на седмото небе, пищях, виках, скачах, треперех, смеех се и плачех едновременно! Никога не съм била по – щастлива си помислих и реших че трябва да го споделя с човека до мен, с бъдещия татко! Обадих му се по телефона още треперейки и се опитах да запазя спокойствие и да не се издавам, а да му кажа като си дойде...обаче нали съм си нетърпелива само го попитах какво прави и след това след кратка пауза въздъхнах и казах :

„Слънце, ще ставаш баща!”

А той замлъкна и след секунди каза

„Аааами , мерси! Ей сега си идвам!”

Засмях се и затворих. Нямах търпение да го прегърна и да му честитя. След това беше време да уведомя и най – щастливата и млада баба – моето любимо мамче! Обадих и се и казах „Мамо, бременна съм!”  А ако ви кажа тя как се зарадва...нямам думи да опиша. В началото беше малко стъписана, но после ми обясни че в офиса (тя беше на работа) е била нейната колежка и не е могла да изпищи и да се зарадва искрено както бе искала. Но после си беше наваксала. Росен си дойде и се гушнахме дълго и бяхме много щастливи. Все пак това е смисъла на нашия живот, на нашето съществуване  и нашата голяма мечта.

След това когато вече бяхме успокоили сърцата си, отидох да видя един много специален човек, който  знаех че ако му кажа ще плаче и ще се смее от радост наравно с нас. Отидох на гости на Влади и Митко и малкото им слънчице Цвети, която е родена на 10.09.07г. Когато й казах тя се разплака и ми даде една иконка която да ме пази през цялата ми бременност на свети Мина.

Вечерта казах и на тате и на брат ми и те бяха много щастливи. На другия ден казах и на баба Гинче – плака и вика сигурно 15 минути по телефона. И на прабаба ми Мика казах и тя се радва за нас – това е първото и пра-пра-внуче. J

 Няма толкова думи на този свят да ви опиша колко се радвахме всички.

В началото мислехме да си мълчим и да не казваме но просто не можех да се сдържа и казвах хубавата новина на близки и приятели. Обадих се на всичките ми близки приятелки и им казах и те плакаха и се радваха много – на Криси, на Дорчето, на Влади, на Соня, на Венета, на Деси, на Марийка, на Ивето, на Красето,  на кака Мима казахме и на Василенка и на Мичи, на Геновевка на моето второ мамче, на Катето и нейния приятел Явор, казах и на класната ми до 12 клас Ива Филипова, на Кика (крокодилката), тя си има и тя бебче Васко роден на 14.11.07г. , на Росен на техните и на сестра му, на Мариела и на компанията и на още доста хора няма да ги пиша всичките но на всеки на когото казахме всеки се зарадва.

Бях започнала работа на Еверест като администратор от 9.02.08г. но на 8-ми март казах на шефовете и на персонала, че ще имам бебче, и че ще напускам защото има нощни смени и е трудничко, а аз трябва да си почивам. И така...и те се радваха...и ми помагаха много...