За вълшебството наречено Дани

Бебчо трябваше да се появи на бял свят на 8 февруари,но подрани малко и в 4 часа сутринта на 29 януари потеглихме кум болницата.Още в 5 месец ни бяха казали че ще имаме момче,но таткото беше малко скептичен т.к. не вярваше много много на апаратите.Бях изчела много книги и статии за бременноста,раждането и отглеждането на малкото бебе и затова може би бях спокойна.По пътя таткото ме попита не ме ли е страх,а аз съвсем сигурна отговорих НЕ.Раждането мина спокойно,без кой знае колко викове и болки,а в 12.25 на обед чух най-вълшебният звук,плачът на новоредоното ми бебче.Беше толкова мъничък и невинен,а аз вече го обичах повече от всичко на света.Скоро се прибрахме у дома,таткото се включи в отглеждането на Дани,дните ни минаваха забързано,но изпълнени с обич и много радост.Дани расте с всеки изминал ден и радва всички около него.Очичките му грейват всеки път щом го помилваш или му се усмихнеш,а неговата усмивка сгрява душата ми.Прави първите си опити да приказва,с негови си звуци но все пак изразява емоциите си:радост,недоволство,ентусиазъм,любопитство...

След раждането на Дани се чувствам истински пълноценна жена,зная че живота ми е придобил нов смисъл.Няма по-прекрасно от това да усещаш че си необходим на някой толкова много,че малкото бебче се нуждае от твоята обич,топлина.Да го прегърна и той да сгуши малкото си телце в мен,да облегне главичка на рамото ми...това са емоции,които не могат да се сравнят с нищо друго.Миговете на близост с малкото ти дете са най-безценните и прекрасни моменти в живота на всяка майка.Дани е едно вълшебство и моята задача е да се грижа за него,да го запазя такова каквото е-нежно и невинно,да го науча да обича,да изразява емоциите си.да бъде смел и решителен.И някой ден,когато той се превърне в добър човек,ще знам че съм била добра майка.