Ради на 10 месеца

Ради навърши вече 11 месеца. През деветия си месец той стана 10,500 кг и порасна с 2,5 сантиметра и е 77 см.
Вече има 6 зъбчета. Новите две са отгоре и пробиха без особени проблеми като разстройство или температура, а само с 2-3 нощи неспокоен сън! Първото беше на 14,04, а второто след няколко дни.
Все още не е проходил, а тичаме заедно. Прави резки завои, спира и пак тръгва, постоянно ни изненадва. Вече се изправя по столовете, леглата и като се държи, си ходи. Но все още го е страх да ходи сам!
Продължава да си хапва от кухнята и си изяжда поне супата или второто, но си има апетит – не се оплаквам, хапва всичко, което му давам да пробва - агнешко, топено сирене, дори и малко козунак на първия си Великден. Тогава се борихме с яйца на два пъти и Ради беше избрал 2 бореца, срази ни всички! Дано е здравичък цяла година! Всичко дъвче и не му се опира хич. На 10 месеца и половина му дадох и кисело мляко да си хапне, също го хареса и хапва добре. Първо пробва всяко нещо да види какво е, а след това вече яде с охота!Само покрай зъбчетата намали малко храната, но дано всичко се нормализира след това.
Имаше хубаво време този месец и излизахме доста, за 2-3 часа навън. Виждахме се с други деца, наборчета, но те не си обръщаха особено внимание. Виждаме се с майките и всяко дете тръгва нанякъде из парка. Но Ради беше много послушен – стои си в количката, не създава проблеми, не се съпротивлява, като поискам да го преместя на друго място, а не там, кадето е отишъл. Започнахме да излизаме и не само следобяд, а и сутрин след закуска, както и вечер преди вечерята. Така се изморяваше повече и спеше доста по-добре. Нощно време спеше от 10 до 4, та дори и веднъж до 5 ч. Направо не можех да повярвам, не можа да спя цяла нощ в очакване да се събуди, а той си спа спокойно. Но разбрахме, че при въртенето, като се удря в решетката на кревата, се буди, така че го обезопасихме с одеяла. Сега се върти, но не се удря и не се буди. Супер. Цялата тази идилия с нощното спане продължи, докато не започнаха зъбчетата. Но все пак вече знаехме, че има надежда...
Този месец пак бяхме на гости в Павел баня при баба и дядо. Този път не плака изобщо от тях, а беше видимо щастлив от това, че е на чист въздух и може почти постоянно да е навън, което вече много му харесваше. Вече не плачеше за нас с татко му, като ни нямаше. Беше забавен и танцуваше и пееше постоянно, смееше се и показваше много маймундулъци. Всимчки много му се радваха и постоянно си играеха с него на “Дай предмета” – той си даваше хартийката или чашката, а после пак си я взимаше. Голяма радост, голям смях!Дори дядо му успя веднъж да го приспи в количката навън, нещо, което аз все още не съм успяла да направя.
Все още се кърмим успешно, сутрин, вечер и през нощта. Два пъти на ден спи все още, но само, като суче, иначе плаче и се дърпа.
Ради вече прилича на детенце и е много общителен вече! Като ходим на улицата, оглежда хората и се закача с тях, гони каките и е много интересен. Всички му се радват, а и той вече не плаче от непознати. Това много ме радва! Дано все така да е!