Блог

Бети

• от •

Сутринта  на 23.07.2008г. около 05.10ч ми падна тапата,но не чувствах болки различни от подготвителните и не сметнах за редно да будя мъжът ми,защтото той е голяма паника.Легнах си отново и се въртях до 09.00ч.Станах направих си кафе седнах малко притеснена,изпих го.Понеже ми беше първо раждане не знаех какво да правя.Към 11.00ч се обадих на една от сестрите ми и йказах какво е станало и тя ми каза да стягам багажа и идва до 10мин.Вече силно притеснена отидох да събудя мъжът си,като се опитах спокойно да му съобщя,че отивам да раждам.Той стана оправи се на бързо и зачакахме сестра ми за мой късмет се изсипа проливен дъжд.Пристигайки сестра ми ме качи и откара при гинеколожката проследяваща бременноста ми тя почти ми се скара,че съм отишла при нея,а не направо в родилното.От началото на бременноста ми малката беше седалищно и за мои късмет точно тогава се беше обърнала с главата на долу.Тръгнахме към ІІ градска болница,но от там установиха,че контракциите ми са слаби и ако искам мога да си се прибера в къщи.Така и направих,но в ранния следобед вече не издържах и отново ме приеха в болницата,но малката отново се беше обърнала  с дупето надоло.Докторите решиха че ако направя разкритието ще опитат да я извадят нормално,но не мърдах от 4см.Родих едва към 20.55ч секцио с пълна упойка.Когато се съвзех всичките ми роднини бяха при мен и едва ми казаха че малката се е нагълтала с водите и е закарана в детската педиатрия,вече е стабилизирана и добре.За което много се радвам,много съм доволна от екипа и отношението във ІІ градска болница и дитската педиатрия.Благодаря им от все сърце.