Първи стъпки

Когато вашето бебе за първи път застане на краката си, животът вече никога няма да бъде същият – нито неговият, нито вашият

Да наблюдавате как детето ви прави първата си скъпоценна стъпка, е един от онези моменти, които винаги ще запомните с подробности. Бебето е възхитено от себе си, а вие - от него. Съкровището ви напуска бебешкия свят и с несигурни крачки се отправя към прекрасния детски свят.
Така че добре разгледайте дома си, преди дребосъкът да тръгне на своя първи поход – подредбата у вас вече никога няма да бъде същата. Прохождащите малчугани имат дарбата да намират и най-добре прикритите опасности. Време е да приберете на сигурно място всички важни за вас сантиментални вещи и украси и да измислите начин да обезопасите ъглите на мебелите.
Чакането на първата стъпка на съкровището ви може да ви изпълни с нетърпение, особено ако имате роднини или познати, чиито деца са проходили по-рано. Това не бива да ви притеснява - когато му дойде времето, бебетата прохождат независимо от интелектуалното им развитие или родителските умения на майката и бащата. Най-често децата прохождат между 12-ия и 14-ия месец, но не е необичайно това да стане дори през 21-вия месец на детето.
Не е по силите ви да ускорите прохождането на детето, но за сметка на това има неща, които могат да го забавят. Ако бебето пълзи достатъчно “професионално”, е много вероятно то да се чувства удобно на това ниво на подвижност и да не проявява интерес към друг вид движение. Това, което е по силите на родителя, е да осигури на детето  поощряващи условия за прохождане, с много “награди” при прогрес. Оттук нататък всичко зависи от малчугана.
Децата прохождат, когато са готови. Може да ги държите за ръка и да ги подкрепяте при опитите им, но детето не се нуждае от уроци по ходене. Проходилките също не ви обещават завидни резултати – дори е добре да се замислите дали не са възможни нежелани инциденти с тях.
От деня, в който се роди, детето ви преминава през редица промени на развитието, чиято цел е да го подготвят за ходенето. Мускулите и нервите, необходими за процеса на ходене, се оформят най-рано до 9-ия месец. Едновременно с това, докато крачетата на малчугана станат достатъчно дълги, за да балансират тежестта на главата, ходенето е практически невъзможно. Претъркулването, седенето, самостоятелното изправяне до седнало положение и пълзенето из цялата стая са подготвителните етапи. От всички тези “знаци” пълзенето е най-верният показател, че детето е готово да проходи.
Колкото и огромно да е желанието ви детето да проходи по-скоро, това не става насила – трябва нервната и двигателната му система да достигнат точно определено ниво на развитие, което да позволи ефективното им взаимодействие. Според статистическите данни, независимо колко старателно практикуват, децата развиват умението да ходят около 12-ия месец. Това е и обяснението за убеждението на специалистите, че ходенето е по-скоро инстинктивно, отколкото умение, което се научава.
Докато за нас, възрастните, повдигането на крака при крачка е нещо нормално и съвсем не представлява усилие, за детето това е трудно за овладяване движение. Координацията на вашето бебе се усъвършенства постепенно – то първо се научава да сяда, после да пълзи и около 8-ия месец се изправя само до седнало положение. Оглеждайте се и за фазата на “скачането” (около 5-ия месец) – вашето съкровище ще обожава да скача, когато вие го придържате за равновесие. Тези “упражнения” заздравяват мускулите на краката му и го подготвят за следващата фаза – прохождането.
В много от случаите децата прохождат уверено само няколко дена след първата си крачка. Разбира се, очаквайте и някоя и друга синина през тези дни. Желанието на бебето да се движи е много по-голямо от възможностите му, което прави падането и подутините неизбежни. Приемете тези “аварии” като нещо нормално, бъдете непрекъснато до детето си и го прегърнете нежно, за да го успокоите след “неуспеха” и да го подтикнете да продължи с опитите. Ако вие запазите спокойствие - и детето няма да се впечатли от леките ожулвания.

Няма установено твърдо правило кога детето трябва да проходи – то ще го направи, когато е готово. Съществуват примерни рамки, които може да ви послужат като ориентир за фазите, през които ще премине вашето дете – посочените месеци не са задължителни:

• 9-и–10-и месец: Бебето ви ще започне да свива коленете си и да сяда от изправено положение, което е значително по-трудно, отколкото си мислите. 
• 11-и месец: Детето ви вероятно ще може да се изправя до седнало положение само, да се навежда и да кляка.
• 13-и месец: Бебето започва опити да се изправя, използвайки дивана, стола или каквото и да е на нивото му. Когато се почувства сигурно в това положение, то ще се опита да премине целия дом, подпирайки се. Едва когато постигне някаква стабилност на двата си крака и се придържа към мебелите само с една ръка, оглеждайки се за следващо нещо, за което да се хване, може да очаквате детето да пусне помощните средства и да направи първите си опити за самостоятелно ходене. 
• 15-и месец: Появява се проблемът със стълбите – детето няма да е в състояние да ги преминава, но бъдете убедени, че ще опитва неуморно. Да го наглеждате, е добре, но още по-сигурно е да обезопасите стълбите у вас (ако има такива).
• 18-и месец: Детето ще ходи напълно “професионално”, дори и по стълби, но все още ще е предпазливо.
• 2 години и повече: Детето ще ходи значително по-уверено и темпото му ще се увеличава. На 3-годишна възраст ходенето вече ще е като втора природа за малчугана.

В желанието си да помогнете на прохождащия дребосък може да му подберете занимания, които по някакъв начин развиват вестибуларния му апарат (вътрешното ухо контролира баланса на тялото, мозъкът контролира седенето и ходенето). Избягвайте да оставяте детето прекалено дълго време в количката или в специалното столче, защото те са направени така, че почти изцяло поддържат тялото и бебето свиква да не прави никакви усилия.

Съвети за родители
Вероятно не искате да насилвате първата крачка на детето си – неговата собствена мотивация би трябвало да е достатъчна. Но има много начини да окуражите бебока и да улесните първите му опити.

• Обърнете внимание на мебелите в дома си – желателно е да са ниски и стабилни, без остри ръбове. Хубаво е детето да може да обхожда стаята, подпирайки се на нещо стабилно, достъпно и безопасно за него.
• Бъдете подготвени за чести падания и залитания на малчугана и не изпадайте в паника от тях. Бебето ви няма да се впечатли, определено.
• Винаги бъдете готови да придружите детето в “изследователските” му обиколки – трябва да му помагате всеки път, когато то прояви желание, независимо колко сте уморена или какво е настроението ви.
• Осигурете на детето достатъчно пространство за “разходки” из дома ви. Важно е то да има визуален достъп до интересните за него предмети, които ще го предизвикат да се движи. Ако го оставите на висок стол например, трудно ще се впечатли от предмет, който не вижда или няма как да достигне, дори и да опита.
• Осигурете на детето по-големи и достатъчно стабилни играчки, на които то може да се подпре, за да се изправи. Подходящи за целта са камиончетата, които подтикват детето да се движи след тях.
• Дайте шанс на собствената мотивация на детето да го движи. Поставете любимата му играчка на известно разстояние и го оставете да достигне до нея само, дори и да недоволства в началото.
• Когато усетите, че наближава моментът, в който детето ще проходи, му отделете повече време. Бъдете винаги до него, за да се чувства сигурно по време на плахите си опити. Много по-лесно ще се стигне до решителната стъпка, когато вие сте срещу него, с протегнати да го прегърнете ръце.
• Не забравяйте, че неуспехът може да засили мотивацията на детето. Когато дребосъкът се изправи, а след това заплаче, защото не се сеща какво да направи, за да седне отново, не правете нищо вместо него. Покажете му какво трябва да направи и изчакайте хлапето да го направи само. То може да стои и да плаче, докато не падне на дупето си от умора или не се сети да свие колене и да клекне – и в двата случая ще научи повече, отколкото при вашата намеса.

Кога да се обърнете към специалист
Дори и детето ви да не е проходило до първия си рожден ден, е добре да има знаци, предвещаващи голямото събитие – например да обича да пълзи или стои седнало. От голямо значение е дали детето ви е усвоило тези предварителни умения. Докато то проявява жив интерес към самостоятелно движение, независимо колко неграциозно е то, няма от какво да се притеснявате. Повод за притеснение имате, ако до 15-ия месец детето не проявява никакво желание да се движи – в такъв случай непременно се обърнете към педиатър.

Мерки за безопасност

Ценни предмети
Скрийте всички вази, орнаменти и ценни вещи от погледа на прохождащия малчуган – за негова безопасност и ваше спокойствие.
Ъглите на масите
Детето се фокусира върху това, което е пред погледа му и не обръща никакво внимание на това, което може да го удари по главата например – точно в този момент то гледа право напред към обекта на интереса си. Обезопасените ъгли на мебелите ще омекотят всеки вид синина, която детето ви е склонно да си причини.
Горещи течности
Пазете всички горещи напитки далеч от досега на детето.
Врати
Колкото по-уверено и стабилно става детето, толкова е по-голяма вероятността да опита да отвори врати, към които досега не е посягало, и да успее. Проверете надеждността на ключалките и райберите, за да спестите на детето неприятното прищипване на пръстчетата.

За или против проходилките
Въпреки името си проходилките не могат да научат детето ви да ходи. Колкото и иронично да ви звучи, напоследък се прокрадват съмнения, че проходилките дори забавят двигателното развитие на детето. Проходилката ще е любима играчка на бебето, което ще се засилва от единия до другия край на стаята, но така то няма да развие координацията си, нито да заздрави мускулите си или да подобри баланса на тялото си – проходилката ще прави всичко това вместо него. В проходилката бебето не вижда краката си и така е много по-трудно да контролира действията им. Всички тези доводи против са причина голяма част от експертите да отричат употребата на проходилка и да препоръчват естествено развитие на умението.

Знаете ли, че…

• Още през първите си седмици бебето имитира ходене върху твърда повърхност, ако я държите над него, когато то е легнало. Начинът, по който то бута с крачета повърхността стъпка по стъпка, може да ви заблуди, че детето ви има уникално бързо развитие. Истината е, че това е рефлекс, който изчезва след 1-2 месеца.
• Сводът на крачето на бебето достига пълното си развитие едва през втората година.
• Бебешкото краче се поти два пъти повече, отколкото при възрастните.
• Кракът съдържа 19 мускула, 26 кости и 33 стави Средностатистическият човек изминава около 115 000 мили през целия си живот.