Да се учим да говорим

От шестия месец на бременността, зародишът подскача, а пулсът му се ускорява при долавяне на щум: изглежда, че долавя гласа на майката. Постепенно той свиква с майчиния език. Докато слуша, детето усвоява правилата на майчиния си език.

В утробата на майка си
От третия ден след раждането си, новороденото безпогрешно разпознава гласа на майка си, а от четвъртия може да направи разлика между майчиния и всеки друг език. Всъщност всички новородени притежават еднаква универсална предрасположеност да научат какъвто и да е език. Но много бързо ухото на всяко дете подбира и задържа само звуците от родния си език.

След жестовете – думите
За да проговори едно дете, е нужно да му се говори и да бъде оставяно да се изразява. В общуването с майка си, то използва, освен плач и викове, и телесен език – всяка мимика има различно значение. Защото, макар детето да е неспособно да оформя цели изречения, то започва да ги разбира. Интонацията на думите, мелодията и ритъмът им, жестовете, които то се опитва да възпроизведе. И именно чрез тези имитации то научава правилното произношение и смисъла на звуците.

Продължителен труд
Актът на говорене е мускулна работа като всяка друга: мозъкът предава информация на говорните мускули – езика и мускулите на челюстите. Детето бързо си дава сметка за това и към втория месец от живота си извършва това, което се нарича “бърборене”, т.е. изрича поредица от гласни и съгласни. Развитието на езика след това се определя от количеството и качеството на речта, предоставена на детето. С упражнения то започва да изпълнява все по-разнообразни движения и към десетия месец започва да произнася първите си думи. Всичко, което чува у дома, в яслата и в училище, е материал за научаване.

Към езика на възрастните
Малко по малко детето достига до системата “думи-изречения”: интонацията, придавана на всяка дума, прави от последната изречение. Когато произнесе “Коте?”, детето пита събеседника си дали животното пред него наистина е коте. След това думите се навързват, за да образува изречения, които отначало са в телеграфен стил, но постепенно стават по-организирани. В същото време детето преминава от повтарянето на изречения към реч, в която думите се обединяват, за да оформят нови изрази: то си играе с думите, създава нови изречния. Приблизително около началото на четвъртата си година детето е способно да води разговор, дори ако още съществуват някои недостатъци в произношението му.

Как да говорим на най-малките?
Не бива постоянно да се поправят грешките на езика. Ако детето каже “Хубав кола!”, трябва да му се отговори “ Да, това е хубава кола!”, а не “Не се казва така, а иначе!”. Освен това да му се говори на “бебешки” е често допускана грешка. Не само че детето не разбира по-добре, ами съществува риск да затвърди грешките си.