Блог
Няколко думи за моята прекрасна дъщеря
•
от
yasmin
•
Трудно ми е да си задам въпроса: „Какво бих казала на моята малка дъщеря, ако това е последното, което ще чуе от мен и нямам особено много време да изразя всичко, което искам?”. Трудно ми е защото мислейки за въпроса съзнанието ми се връща към причините, които биха довели до такава необходимост. А всяка една, за която се сещам пълни очите ми с безброй сълзи. И това е грешка, напълно недопустимо, дотолкова да задълбочаваш, че да не можеш да отговориш адекватно на един напълно човешки и истински въпрос.
Сега ще опитам: бих й казала, че тя е най-прекрасното същество, което съществува, че тя е всичко за мен, че я обичам безумно и винаги ще я обичам. Че обещавам да бъда до нея винаги, когато падне, за да й помогна да се изправи, за да утеша болката й и да й вдъхна от майчиния кураж. Но никога няма да й попреча да направи нещата, които иска и които я правят щастлива, дори да виждам, че от тях ще я заболи, защото без да познава болката-как ще познае радостта и щастието, когато ги срещне. Като нейна майка ми се иска да познава колкото си може по-мъничко зло, но как ли ще се предпази от него, ако не го разпознава, как ще бъде добра тя тогава, без сама да го избере. Бих й казала, че мислите ми са винаги с нея, дори когато съзнанието ми работи на безнис обороти. Бих й казала, че ще пребродя милиони километри, за да зърна дори само за миг красивото й личице, че ще обърна наопаки целия свят за една- единствена нейна усмивка, че ще се превърна в тигър дори, ако се наложи да я защитя от някого или нещо. Че ще бъда там, където тя има нужда, дори и да не ме вижда, дори и да не присъствам физически, аз ще бъда там, ще бъда вътре в сърцето й, за да му дам и своите сили – да я движа по пътя, по пътя, по който ще открие своето щастие.
... И хиляди думи и листи хартия няма да стигнат, за да бъде описано всичко, което една майка иска да каже на своята дъщеря. Но необходимо ли е това само когато нуждата ни притиска. Не може ли в началото на една нова година всички ние, които сме родители да обещаем дори и едниствено пред себе си, че ще отговаряме на този въпрос поне веднъж дневно на нашите деца, а защо не постоянно, не само с думи, а с мисли и действия също, с усмивка и сълзи също. Че ще им благодарим постоянно за това, че са прекрасни, за това, че ги има, за това, че правят светъл и топъл дори и най-мрачния ден. Те го заслужават. А така ще растата по-здрави, по-умни, по-добри, защото ще бъдат сигурни и ще са обичани. Нека не се губим в забързаното и трудно ежедневие, нека бъдем истински.
Аз ще опитам, а Вие?
А,да... Когато можеш да четеш ще дам да видиш това, мила моя. И ако съм забравила или се случи да забравя да се държа така - като отговор на „Какво бих казала на моята малка дъщеря, ако това е последното, което ще чуе от мен и нямам особено много време, за да мога да изразя всичко, което искам”- моля те припоми ми, върни ме тук и ми прости. Защото понякога дори и майките грешат!!!
Сега ще опитам: бих й казала, че тя е най-прекрасното същество, което съществува, че тя е всичко за мен, че я обичам безумно и винаги ще я обичам. Че обещавам да бъда до нея винаги, когато падне, за да й помогна да се изправи, за да утеша болката й и да й вдъхна от майчиния кураж. Но никога няма да й попреча да направи нещата, които иска и които я правят щастлива, дори да виждам, че от тях ще я заболи, защото без да познава болката-как ще познае радостта и щастието, когато ги срещне. Като нейна майка ми се иска да познава колкото си може по-мъничко зло, но как ли ще се предпази от него, ако не го разпознава, как ще бъде добра тя тогава, без сама да го избере. Бих й казала, че мислите ми са винаги с нея, дори когато съзнанието ми работи на безнис обороти. Бих й казала, че ще пребродя милиони километри, за да зърна дори само за миг красивото й личице, че ще обърна наопаки целия свят за една- единствена нейна усмивка, че ще се превърна в тигър дори, ако се наложи да я защитя от някого или нещо. Че ще бъда там, където тя има нужда, дори и да не ме вижда, дори и да не присъствам физически, аз ще бъда там, ще бъда вътре в сърцето й, за да му дам и своите сили – да я движа по пътя, по пътя, по който ще открие своето щастие.
... И хиляди думи и листи хартия няма да стигнат, за да бъде описано всичко, което една майка иска да каже на своята дъщеря. Но необходимо ли е това само когато нуждата ни притиска. Не може ли в началото на една нова година всички ние, които сме родители да обещаем дори и едниствено пред себе си, че ще отговаряме на този въпрос поне веднъж дневно на нашите деца, а защо не постоянно, не само с думи, а с мисли и действия също, с усмивка и сълзи също. Че ще им благодарим постоянно за това, че са прекрасни, за това, че ги има, за това, че правят светъл и топъл дори и най-мрачния ден. Те го заслужават. А така ще растата по-здрави, по-умни, по-добри, защото ще бъдат сигурни и ще са обичани. Нека не се губим в забързаното и трудно ежедневие, нека бъдем истински.
Аз ще опитам, а Вие?
А,да... Когато можеш да четеш ще дам да видиш това, мила моя. И ако съм забравила или се случи да забравя да се държа така - като отговор на „Какво бих казала на моята малка дъщеря, ако това е последното, което ще чуе от мен и нямам особено много време, за да мога да изразя всичко, което искам”- моля те припоми ми, върни ме тук и ми прости. Защото понякога дори и майките грешат!!!
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.