трябва ли веднага да удовлетворим физиологичните потребности на детето си?

Въпрос:

"Има ли проблем ако понякога по обективни причини се налага да не мога да удовлетворя ВЕДНАГА физиологичните потребности на детето-хранене,почистване,а е дошъл определеният за това час и неговият биологичен часовник го кара да плаче и да си ги иска?И аз съм човек и ми се налага понякога да отложа действието с няколко минути заради неотложна своя потребност, или храната примерно е твърде топла или студена и се налага изчакване. И съм забелязала,че е задрямал докато му дойде редът:)Има ли опасност да прерасне това в някакво неудовлетворение по-късно-на 6 месеца е."

Отговор:

Разбира се, че не е необходимо да удовлетворявате моментално нуждите на детето си,понякога това дори вреди.
"Магическото изпълняване на желанията" е процес инспириран в голяма степен от самите нас като родители.Например:детето плаче-то може да е тъжно,да е уморено или просто да вокализира,но още преди да е оформило ясна потребност за нещо се появява майката(доста често-бабата), размахваща дрънкалка пред лицето му с думите "ааа--няма нищо,я виж какво има тук..." или "аха-плачеш,значи си гладен...не си,хъм-жаден си...не си,ахаааа-расте ти ново зъбче..." и т.н.,тоест има голяма вероятност ние възрастните да вменяваме на детето си за какво плаче, без да знаем дали това е реалната му потребност.
За създаването на навици-това е полезно(и удобно) в еднаква степен и за нас самите и за детето,тъй като улеснява(типизира) нашето ежедневие и изгражда(структурира)възприемането и разбирането на света от детето,но в никой случай не трябва тези навици да се разглеждат като безусловен закон.
Колкото до неудовлетвореността-ще трябва да се примирите и да го приемете-колкото и добра и всеотдайна майка да сте рано или късно синът Ви ще бъде недоволен и неудовлетворен от Вас."Добрият" родител, обаче е този,който позволява детето му да го мрази(да е неудовлетворено),показвайки му,че тази омраза няма да го разруши като родител.