"Лоши" деца..."Добри" деца

Въпрос:

Здравейте
имам един въпрос който ме притеснява от известно време.Аз и моят съпруг в момента сме разделени.Имаме момченце на 9 години.Притеснява ме че детето стана по нервно,отговаря ми постоянно,опитва се да се налага и да ме изнудва,сърди се за всяко нещо.Не знам как да започна да контролирам тази ситуация.Имали нужда да го заведа при специалист за да му помогне да преодолее тази промяна.Забравих да спомена че детето беше свидетел на много заплахи и лоши думи казани по мой адрес.Благодаря ВИ

Отговор:

въпросът Ви е резонен предвид ситуацията,в която се намирате.
Еднозначен отговор,обаче няма начин да се даде,понеже причините и следствията са съвкупност,неподлежаща на просто сепариране.
От едната страна стои факторът възраст ,в която границите и нормите са постоянно атакувани,а от другата е фактът,че сте разделени със съпруга Ви.
Не случайно в психоанализата често се използват изрази като "името на бащата" или "бащина метафора",имащи за цел да укажат определена функция,а не просто фигура от определен пол.
В съседен форум имаше сходен въпрос и ще си позволя да цитирам кратък пасаж от там:
"...Тук обаче ролята на родителя е изключително важна.Добре е възрастните да не залитат в доказване на това кой е по-силният или по-големият инат,а да дадат ДУМИ и алтернатива на детето си.
Много важно е да позволят детето да изпита съпътстващите забраната чувства на тъга,гняв,неодобрение,като същевременно му покажат,че тези му чувства няма да ги разрушат като родители.
Разумно е да оставяме на децата си възможност за избор,което съвсем не означава,че ги поставяме по този начин извън нормите и правилата.Важно е обаче закона да не се налага садистично,а когато се налага да бъдем по-строги да даваме думи както на забраната,така и на емоционалното състояние на детето..."
При всички положения,обаче консултация със специалист ще бъде от полза както за Вас,така и за синът Ви,понеже ситуацията,в която се намирате трудно би могла да бъде изчерпана с един или няколко поста.

Въпрос:

Здравейте аз също съм разведена само че сина ми е по-голям и аз имам проблеми с него не е лишен от нищо дори е презадоволен но не мога да намеря общ език с него просто се налага и трябва всичко да постига със скандали и викове

Отговор:

Няма нито еднозначен,нито лесен "съвет" за ситуацията,в която се намирате.
Има обаче два фактора,които трябва да отчитате в комуникациите със сина Ви.
Първото е възрастта-за тийнейджъра е много характерно това,че подава често недешифрируеми сигнали към възрастните,а именно: хем иска да бъде разбран,хем иска да не го разберат...
За много родители това е възрастта,когато за първи път се сблъскват с неадекватността на собствената си комуникация,откривайки с удивление "колко неблагодарно е детето им",искайки от тях да престанат "да му говорят" и да започнат да разговарят(разликата е малка,но съществена).
Вторият фактор е атакуването на границите.Почти през целият период на съзряването(а понякога и доста след това)границите,нормите,законите,табутата, са обект на непрестанни атаки от страна на наследниците ни.Именно това е причината,която налага необходимостта от бащина фигура,която да хем да наложи недвусмислено закона ,хем да покаже на детето си,че омразата му няма да го разруши като родител(отваряйки пространство за негодувание срещу този акт на "насилие".
Това е една доста несвойствена и трудна задача за една майка,понеже тя е в съвсем различна позиция.Има едно сполучливо сравнение,че "...не може с черпака,който сипва храната същевременно и да се наказва...",тоест ситуацията,в която на сина Ви не му е отказвано нищо и е бил презадоволен е предопределила в голяма степен и по-нататъшното му отношение(включително към вас).
Моята препоръка е да се консултирате със специалист,тъй като провокациите са в самото си начало и ще Ви бъде много трудно да реагирате "На парче" ,без ясна визия за това,какво е адекватно да направите.

Въпрос:

Здравейте имам син на 10 год искам да го науча на търпение и че за да получиш успехи трябва сам да се потрудиш опитвам много неща но бих искала да ме посъветвате Вие Благодаря предварително

Отговор:

Търпението и постоянството са качества, които всеки родител би искал да види в детето си.
Това е дълъг и труден процес,където удачно би било да изоставим ентусиазма и да се заредим с разбиране и приемане-личният пример в тази ситуация е много възпитаващ.
От гледна точка на психолог за мен търпението е и отлагане на удоволствието за един по-късен етап.Този отказ,обаче по-лесно и адекватно се възприема и навлиза през образа на бащата,тъй като Вие като жена сте в позиция, която е даваща, докато добрият баща е този, който може да даде но не дава и съответно може да забрани.
Все пак за да има реална полза от някаква препоръка е необходимо ситуацията да бъде описана възможно по-подробно,което не винаги е възможно поради факта, че форумът е обществен и не е коректно да се публикуват прекалено лични данни или преживявания.

Въпрос:

Здравейте,моят вапрос е следният:имам син на 5 годинки,който е много добро и послу6но дете,но си позволява да ме удря.Това нормално ли е и на какво се дълзи?Аз не го бия,за6тото съм твърдо против боя като възпитателно средтво.
Благодаря!

Отговор:

определено не е редно синът Ви да Ви удря.Съпругът (или някой мъж,който има възпитателни функции и детето има респект към него)трябва да забрани абсолютно категорично това,без обаче да го заплашва със саморазправа.
Удачно е да проведат разговор,където да му бъдат обяснени (или напомнени за пореден път)правилата и границите,като бъде оставено пространство за чувствата или емоциите: "Разбирам,че понякога си ядосан на майка си и може би я мразиш за това,което те кара да направиш,но АБСОЛЮТНО ТИ ЗАБРАНЯВАМ да я удряш.Както не позволявам да те бият теб,така няма да позволя и ти да удряш майка си.Можеш да ми се сърдиш много,но ако това се случи отново ще бъда изключително строг към постъпката ти."