Как да кажем на детето, че това не е биологичният му татко?

Въпрос:

Как да кажем на детето, че това не е биологичният му татко?

Отговор:

1.

Въпросът, който задавате е много сериозен и решаващ в голяма степен по-нататъшното развитие на всяко дете.
Синтезирано би могло да се каже:
ДЕТЕТО ИМА ПРАВО НА СОБСТВЕНАТА СИ ИСТОРИЯ.
Фактът, че настоящият Ви съпруг се държи бащински е наистина похвално и достойно за уважение.Много често мъже,поставени в подобна ситуация поради неразбиране на проблематиката правят нещо изключително рисково-съблазняват непрестанно детето с цел да му се харесат и се страхуват да налагат правилата.Това, разбира се е дълбоко погрешно.
Относно възрастта, на която трябва да се съобщи истината определено смятам, че принципно колкото по-рано се случи това, толкова по-добре.
Разбира се от изключителна важност са подходящите думи,подходящият момент и подходящата обстановка , в която да му го съобщите.Това е болезнен и труден разговор както за него,така и за Вас като родители,но той е неизбежен.Твърде вероятно е да се провокира състояние, в което да плаче,да се тръшка,да отхвърля истината,да Ви провокира с предизвикателно или агресивно поведение(понеже търси отговор на въпроса дали е обичан достатъчно).

Поради важността на момента Ви препоръчвам консултация с психолог, тъй като ситуацията е деликатна,а и ще става още по-комплицирана поради предстоящата поява на новото дете.
Все пак това е обществен форум,където не би било коректно да Ви задавам лични въпроси, а пък работа "на сляпо" не би довела до положителен резултат. 

2.

до част от "личната си история" стигаме,разбира се посредством думите на другите.
Ако трябва да съпоставим с нещо познато,може би подходящ е пъзелът-колкото повече части имаме от него толкова по-вероятно е да добием представа за общата картина.За разлика от пъзела обаче,части от нашата история винаги липсват.Дори да чуем всички възможни точки,които съществуват ние пак няма да имаме всички части от пъзела,защото най-важните се намират на едно изключително недостъпно място-в нас самите.От там би могла да ги извади само личната ни анализа.
Личната анализа ни позволява да свържем различни ситуации,случки,означаващи в разпознаваем образ,където освен фокуса е важно и къде се намираме самите ние в цялото.
Ако искаме да узнаем каква е реалната картина е добре да съберем възможно повече части от пъзела,защото освен това,което в момента е меродавно мнение винаги има и една друга гледна точка. 

3.

много добре сте го казали: "...не бива децата да се насъскват от родителите, въпреки натрупания помежду им гняв..."- това е коректното отношение и спрямо децата и спрямо бившия партньор.
Другото,обаче не точно така: "...Значи едно дете не би могло да достигне до своята "лична история", преди да е израстнало достатъчно и да е достигнало до момента, в който вече може да се самоанализира..."
Първо-защото няма вариант някой да се самоанализира-все едно хирург да си направи сам мозъчна операция.
Когато човек е решил да потърси себе си отива при психоаналитик."Здрави хора" (лишено от смисъл понятие), които търсят някакви свои отговори е нормално да започнат лична психоанализа.Аз самият се анализирам.
Второ-винаги може да се даде истината за произхода и за последвалите събития по разбираем за детето начин: "Ти вече си достатъчно голям(а) и мисля,че трябва да знаеш нещо.Преди години живеех с един мъж,от когото забременях и ти се роди.Той е твоят биологичен баща.Случи се така,че не съумяхме да живеем заедно и решихме да се раделим.След това се запознах с твоя татко, който и до сега много се грижи за теб,за мен и много ни обича.Така,че всъщност той е твоят татко и истинският ми съпруг, а другият мъж ти е само биологичен родител.
Зная, че тези думи те объркват и може би те карат да страдаш,но с баща ти решихме да ти разкажем твоята история ние, вместо да фантазираш или да чуеш нещо,което е невярно".
В този дух и с подкрепа от страна на съпруга Ви истината за произхода ще бъде много по-леко и адекватно възприета.

4.

Към поста Ви: "...омъжила повторно за сегашния ми баща!Аз много го обичам и не бих го сменила дори за истинския си баща!..."-всъщност човекът,който Ви е отгледал е истинският Ви баща.Другият е биологичен родител,но не би могъл да бъде наречен баща.
От тези Ваши думи: "...олекна ми като ти споделих своята история..." обаче си мисля, че след като нещо Ви е тежало(тежи) все пак може би имате някакви въпроси към нещо или към някого?
От описанието оставам с впечатлението,че познавате биологичния си родител само през думите на майка си.С риск да се повторя ще припомня,че всеки има право на личната си история-историята разказана от друг човек е чуждата история,но не е ясно дали е нашата(въобще не казвам дали е истинска или не).
Ако в даден момент решите да се запознаете с биологичния родител,който познавате само през думите на другите, срещата вероятно ще Ви създаде сериозен дискомфорт, вероятно ще Ви нарани, но е вероятно да попълните и някаква липсваща част от Вашето минало.
Това, разбира се по абсолютно никакъв начин няма да бъде предателство или неблагодарност към човека,който Ви е отгледал и е всъщност е истинският Ви баща.
Моля,не приемайте думите ми като призив за среща-просто казвам, че ако имате някакви въпроси това е съвсем нормално и не би трябвало да изпитвате вина или срам за търсенията си.
Ако обаче ситуацията към момента Ви удовлетворява значи това е адекватното и коректното за Вас.

В.Стоилов