Блог
Кърмене и намаляване на стреса при майки с депресия
•
от
добромира соларова
•
Кърмене и намаляване на стреса при майки с депресия
Статията представя алтернативно изследване на депресиите и предлага начини за нейното преодоляване. По-специално се изследва факторът „възпалителни процеси” и връзката му с депресиите. („По-нови изследвания обаче представят един нов алтернативен поглед върху депресиите. Учени в областта на психо-невро-имунологията (т.е. връзките между психологическите, неврологичните и имунологичните фактори и прояви на дадено състояние – бел. прев.) са установили, че физическите и психологическите стресови фактори (т.е. всички рискови фактори за депресия) увеличават възпалителните процеси.”) Причината е в механизмите, които се задействат при стрес – жлезите с вътрешна секреция отделят хормони и др. вещества, които водят до възпалителни реакции. Кърменето има защитен ефект върху психическото здраве на майката, защото намалява стреса и модулира възпалителните процеси (на англ. – „inflammatory response” – т.е. реакцията на тялото, изразяваща се във възпаления – бел. прев). Обаче трудности при кърменето като болезнени зърна, могат да увеличат риска от депресия. Това налага своевременни мерки за [предотвратяване и] решаване на такива проблеми.
Препоръките към майките със след родилни депресии са две:
1) Намаляване на стреса, на който е подложена майката. Препоръчва се кърмене и физически упражнения.
2) Намаляване на възпалителните реакции, например чрез прием на дълго верижни Омега-3 мастни киселини. Моля, прочетете пълния текст за подробните обяснения за тези киселини и най-подходящите им източници за бременни/кърмачки, както и за други средства по т. 2.
Заглавието е на преводача. Горният текст съдържа цитати от оригиналната статия и обобщения и пояснения на преводача. По-долу следва превод на извадка от статията. Пълният й текст може да намерите в линка, посочен накрая.
По т. 1:
(1) Намаляване на стреса за майката
Тъй като физическите и психологическите стресови фактори предизвикват възпалителни процеси като реакция на организма, първата цел при предотвратяването или лечението на депресията е да се намали стресът за майката. И един от важните начини за постигането на това е медицинският персонал да окуражава майките да кърмят и да поддържат и пазят връзката, която се изгражда при кърменето.
(a) Адаптивността на кърменето
Когато кърменето е безпроблемно, то предпазва майката от стрес, [8,9] като по този начин предпазва и нейното настроение. Беше проведено проучване за измерване на нивата на стрес сред 28 жени, които кърмят и дохранват едновременно. Нивата на стрес бяха замервани непосредствено преди и след хранене на бебетата и по двата начина. Подборът на майките за изследването и методологията позволява да се твърди, че разликите в настроенията (нивата на стрес) се дължат само на метода на хранене, а не на други фактори. Изследователите установиха, че кърменето намалява лошото настроение, а храненето от шише намалява положителното настроение при едни и същи жени [49].
Друго проучване сравни нивата на стрес на три групи жени: жени, които изключително кърмят (84 на брой), жени, които изключително хранят децата си с АМ (99 на брой), и здрави доброволци, не страдащи от следродилна депресия (33 на брой) [50]. Изводът беше, че кърмещите жени проявяват по-ниски нива на субективен стрес, депресия или гняв, както и че преживяват повече положителни събития в ежедневието, в сравнение с контролните групи. Серумният пролактин беше в обратна зависимост с нивата на стрес и настроението при майки, хранещи бебетата си с АМ, но това не важеше за кърмещите. Изводът на автора беше, че кърменето изглежда има леки предпазни ефекти върху настроението на майките [50]. По-нови изследвания на същия екип сред 200 жени, които са родили от 4 до 6 седмици до изследването, установи, че при майките с депресия вероятността да кърмят е значително по-ниска и при тях нивата на серумен пролактин са значително по-ниски. При тези майки също така стресът в ежедневието и безпокойството са значително по-високи [10].
Проучване сред 43 кърмещи жени показа, че както кърменето, така и само гушкането на бебето без кърмене, значително намалява адренокортикотропина (един от хормоните на стреса- бел. прев.), плазмения кортизол и слюнчения свободен кортизол [51]. При нарочно прилагане на стресов фактор, кортизолът намаля бързо след кърмене на бебетата. Авторите стигнаха до извода, че сученето, не само кърменето като цяло, осигурява краткотрайно потискане на свързания с психическия стрес кортизолов отговор и отговора на „оста” [на трите жлези, реагиращи при стрес:] хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза [51]. Твърдението им е, че този механизъм на краткотрайно потискане има няколко еволюционни и биологични предимства. Той изолира майката от разсейващи фактори, действа благоприятно на имунната система на майката, пази бебето от високи нива на кортизол в млякото и предпазва от нарушаване на лактацията в следствие на стрес. На основата на техния доклад, Groër, Davis и Hemphill стигнаха до подобни заключения [9]. Те отбелязват, че има основание да се твърди, че невро-ендокринологията на кърменето (т.е. съвкупността от неврологични и хормонални механизми – бел. прев.) потискат силата на реакция на стрес. Това потискане предпазва кърмещата майка и насочва вниманието й към производство на кърма, съхраняване на енергия и действия на обгрижване.
Изключителното кърмене също така повишава ефективността на имунната система на майката [50,51]. При изследване на 181 жени, родили между 4 – 6 седмици до изследването, субективният стрес, депресията, безпокойството, гневът и събитията от ежедневието, предизвикващи неприятни емоции, бяха свързани с понижена имунна система при некърмещите жени [52]. Тази връзка отсъстваше при кърмещите жени, които се радват на предпазните функции [на кърменето] спрямо вредния ефект на стреса върху имунната система [52].
Кърмене и стрес при бебетата
Кърменето води не само до по-малко стрес за майките; то също така намалява стреса, който изживяват бебетата, когато майките им са депресирани. Jones et al. сравниха бебетата на четири групи жени: майки с депресия, които кърмят, майки с депресия, които хранят децата си с АМ, майки без депресия, които кърмят и майки без депресия, които ползват АМ [53]. Експериментът се състоеше в това, да се направят електроенцефалограми (ЕЕГ - запис на мозъчната дейност – бел. прев.) на бебетата. На основата на ЕЕГ се определя дали бебетата проявяват физиологични признаци на депресия – в случая, характерна асиметрия във вълните, свързани с дясната предна част на мозъка. Същите данни в ЕЕГ се срещат и при възрастни с хронична депресия.
Изследователите установиха, че при бебетата на депресираните/некърмещи майки се наблюдава тази характерна анормална асиметрия на дясната предна част [53]. За разлика от тях, бебетата с депресирани/кърмещи майки имаха ЕЕГ без отклонения. С други думи, кърменето предпазваше тези бебета от ефектите на депресия у майката. При обяснението на своите изводи, авторите отбелязаха, че депресираните/кърмещи майки не са показали признаци на отчуждение (отдалечаване) от бебетата си, за разлика от депресираните некърмещи майки. Депресираните кърмещи майки са продължили да гледат (т.е. с очи, не в смисъл на „да се грижат за” – бел. прев.) децата си, да ги докосват и да ги галят, защото тези действия са заложени във връзката на кърменето. За разлика от това, когато една майка храни с шише, не е задължително дори да държи бебето. Това създава условия за по-лесно отдалечаване от бебето, което пък води до симптомите, които проявяват бебетата, когато техните майки са депресирани [53].
В обобщение, кърменето предпазва настроението на майката, като намалява стреса. Когато нивата на стрес са по-ниски, системата на майката за отговор на стреса под формата на възпаления не се активира, което на свой ред намалява риска от деперсия. Независимо, че тези резултати звучат толкова положително, необходимо е да направя една уговорка: това важи само в случаите, в които кърменето върви безпроблемно. Както споменахме и по-рано, при проблемно кърмене, особено когато има болка, се създават условия за депресия, не толкова за намаляване на стреса. Именно психическтото здраве на майката е сред важните причини, налагащи бързи и адекватни мерки, когато възникнат подобни трудности.
Статията представя алтернативно изследване на депресиите и предлага начини за нейното преодоляване. По-специално се изследва факторът „възпалителни процеси” и връзката му с депресиите. („По-нови изследвания обаче представят един нов алтернативен поглед върху депресиите. Учени в областта на психо-невро-имунологията (т.е. връзките между психологическите, неврологичните и имунологичните фактори и прояви на дадено състояние – бел. прев.) са установили, че физическите и психологическите стресови фактори (т.е. всички рискови фактори за депресия) увеличават възпалителните процеси.”) Причината е в механизмите, които се задействат при стрес – жлезите с вътрешна секреция отделят хормони и др. вещества, които водят до възпалителни реакции. Кърменето има защитен ефект върху психическото здраве на майката, защото намалява стреса и модулира възпалителните процеси (на англ. – „inflammatory response” – т.е. реакцията на тялото, изразяваща се във възпаления – бел. прев). Обаче трудности при кърменето като болезнени зърна, могат да увеличат риска от депресия. Това налага своевременни мерки за [предотвратяване и] решаване на такива проблеми.
Препоръките към майките със след родилни депресии са две:
1) Намаляване на стреса, на който е подложена майката. Препоръчва се кърмене и физически упражнения.
2) Намаляване на възпалителните реакции, например чрез прием на дълго верижни Омега-3 мастни киселини. Моля, прочетете пълния текст за подробните обяснения за тези киселини и най-подходящите им източници за бременни/кърмачки, както и за други средства по т. 2.
Заглавието е на преводача. Горният текст съдържа цитати от оригиналната статия и обобщения и пояснения на преводача. По-долу следва превод на извадка от статията. Пълният й текст може да намерите в линка, посочен накрая.
По т. 1:
(1) Намаляване на стреса за майката
Тъй като физическите и психологическите стресови фактори предизвикват възпалителни процеси като реакция на организма, първата цел при предотвратяването или лечението на депресията е да се намали стресът за майката. И един от важните начини за постигането на това е медицинският персонал да окуражава майките да кърмят и да поддържат и пазят връзката, която се изгражда при кърменето.
(a) Адаптивността на кърменето
Когато кърменето е безпроблемно, то предпазва майката от стрес, [8,9] като по този начин предпазва и нейното настроение. Беше проведено проучване за измерване на нивата на стрес сред 28 жени, които кърмят и дохранват едновременно. Нивата на стрес бяха замервани непосредствено преди и след хранене на бебетата и по двата начина. Подборът на майките за изследването и методологията позволява да се твърди, че разликите в настроенията (нивата на стрес) се дължат само на метода на хранене, а не на други фактори. Изследователите установиха, че кърменето намалява лошото настроение, а храненето от шише намалява положителното настроение при едни и същи жени [49].
Друго проучване сравни нивата на стрес на три групи жени: жени, които изключително кърмят (84 на брой), жени, които изключително хранят децата си с АМ (99 на брой), и здрави доброволци, не страдащи от следродилна депресия (33 на брой) [50]. Изводът беше, че кърмещите жени проявяват по-ниски нива на субективен стрес, депресия или гняв, както и че преживяват повече положителни събития в ежедневието, в сравнение с контролните групи. Серумният пролактин беше в обратна зависимост с нивата на стрес и настроението при майки, хранещи бебетата си с АМ, но това не важеше за кърмещите. Изводът на автора беше, че кърменето изглежда има леки предпазни ефекти върху настроението на майките [50]. По-нови изследвания на същия екип сред 200 жени, които са родили от 4 до 6 седмици до изследването, установи, че при майките с депресия вероятността да кърмят е значително по-ниска и при тях нивата на серумен пролактин са значително по-ниски. При тези майки също така стресът в ежедневието и безпокойството са значително по-високи [10].
Проучване сред 43 кърмещи жени показа, че както кърменето, така и само гушкането на бебето без кърмене, значително намалява адренокортикотропина (един от хормоните на стреса- бел. прев.), плазмения кортизол и слюнчения свободен кортизол [51]. При нарочно прилагане на стресов фактор, кортизолът намаля бързо след кърмене на бебетата. Авторите стигнаха до извода, че сученето, не само кърменето като цяло, осигурява краткотрайно потискане на свързания с психическия стрес кортизолов отговор и отговора на „оста” [на трите жлези, реагиращи при стрес:] хипоталамус-хипофиза-надбъбречна жлеза [51]. Твърдението им е, че този механизъм на краткотрайно потискане има няколко еволюционни и биологични предимства. Той изолира майката от разсейващи фактори, действа благоприятно на имунната система на майката, пази бебето от високи нива на кортизол в млякото и предпазва от нарушаване на лактацията в следствие на стрес. На основата на техния доклад, Groër, Davis и Hemphill стигнаха до подобни заключения [9]. Те отбелязват, че има основание да се твърди, че невро-ендокринологията на кърменето (т.е. съвкупността от неврологични и хормонални механизми – бел. прев.) потискат силата на реакция на стрес. Това потискане предпазва кърмещата майка и насочва вниманието й към производство на кърма, съхраняване на енергия и действия на обгрижване.
Изключителното кърмене също така повишава ефективността на имунната система на майката [50,51]. При изследване на 181 жени, родили между 4 – 6 седмици до изследването, субективният стрес, депресията, безпокойството, гневът и събитията от ежедневието, предизвикващи неприятни емоции, бяха свързани с понижена имунна система при некърмещите жени [52]. Тази връзка отсъстваше при кърмещите жени, които се радват на предпазните функции [на кърменето] спрямо вредния ефект на стреса върху имунната система [52].
Кърмене и стрес при бебетата
Кърменето води не само до по-малко стрес за майките; то също така намалява стреса, който изживяват бебетата, когато майките им са депресирани. Jones et al. сравниха бебетата на четири групи жени: майки с депресия, които кърмят, майки с депресия, които хранят децата си с АМ, майки без депресия, които кърмят и майки без депресия, които ползват АМ [53]. Експериментът се състоеше в това, да се направят електроенцефалограми (ЕЕГ - запис на мозъчната дейност – бел. прев.) на бебетата. На основата на ЕЕГ се определя дали бебетата проявяват физиологични признаци на депресия – в случая, характерна асиметрия във вълните, свързани с дясната предна част на мозъка. Същите данни в ЕЕГ се срещат и при възрастни с хронична депресия.
Изследователите установиха, че при бебетата на депресираните/некърмещи майки се наблюдава тази характерна анормална асиметрия на дясната предна част [53]. За разлика от тях, бебетата с депресирани/кърмещи майки имаха ЕЕГ без отклонения. С други думи, кърменето предпазваше тези бебета от ефектите на депресия у майката. При обяснението на своите изводи, авторите отбелязаха, че депресираните/кърмещи майки не са показали признаци на отчуждение (отдалечаване) от бебетата си, за разлика от депресираните некърмещи майки. Депресираните кърмещи майки са продължили да гледат (т.е. с очи, не в смисъл на „да се грижат за” – бел. прев.) децата си, да ги докосват и да ги галят, защото тези действия са заложени във връзката на кърменето. За разлика от това, когато една майка храни с шише, не е задължително дори да държи бебето. Това създава условия за по-лесно отдалечаване от бебето, което пък води до симптомите, които проявяват бебетата, когато техните майки са депресирани [53].
В обобщение, кърменето предпазва настроението на майката, като намалява стреса. Когато нивата на стрес са по-ниски, системата на майката за отговор на стреса под формата на възпаления не се активира, което на свой ред намалява риска от деперсия. Независимо, че тези резултати звучат толкова положително, необходимо е да направя една уговорка: това важи само в случаите, в които кърменето върви безпроблемно. Както споменахме и по-рано, при проблемно кърмене, особено когато има болка, се създават условия за депресия, не толкова за намаляване на стреса. Именно психическтото здраве на майката е сред важните причини, налагащи бързи и адекватни мерки, когато възникнат подобни трудности.
Напишете коментар
За да коментирате с Вашето име, моля, влезте в профила си.