Прощъпулник

       Това е български народен обичай с който се отбелязва прохождането на бебето. На определено място близко до бебето се поставят предмети, които биха могли да привлекат вниманието му (например книга, молив, пачка банкноти и други). Предметът, който детето докосне пръв показва с какво ще се занимава като порасне.
       Идеята на този ритуал е да се отбележи прохождането, това важно събитие е израстването на детето и то да избере своя път в живота.
      Както знаем прощъпулника се прави, когато детето направи своите първи стабилни крачки (обикновено в неделя). Постила се бяла кърпа или чаршаф на земята, а на ниска масичка или табуретка се нареждат най-разнообразни предмети, които предварително са наречени от родителя за някаква бъдеща професия. Питката се търкулва по чаршафа, детето тръгва след нея и си избира предмет.Често се случва детенцето да хваща най-напред самата питка, защото всички деца обичат хляба. Затова е добре то да е нахранено предварително.
       След това се разчупва питката и първото парче се дава на детето. Към питката се слагат мед и сирене. Обикновено на масата се поставят предимно сладки неща.
       Като поверие се знае, че след като се разчупи питката и се почерпят гостите, майката трябва да тича до всички най-близки съседи и да им занесе питка. Трябва тича много бързо, за да тича така и детето и да не се спъва.

     Друго поверие, което съм е известно е, че ако детето след този ритуал се спъва и пада много, трябва майката да купи една метла и да я занесе в църквата. Попът я осветява и измита пътя пред детето, за да не пада повече.
    Събират се роднини и дечица приятелчета на детето. Подготвят се предмети, които да се наредят пред прохождащото човече и то да избере сред тях символа на своята бъдеща професия.
      Може да се сложат например спринцовка или слушалка за лекар, портфейл за банкер, ножици, молив, калкулатор и каквото още подскаже въображението ви. Важното е всеки предмет да се нарече с определено занимание. Хубаво е сред предметите да няма познати или любими на детето, защото това предопределя донякъде избора му. Добре е също да се избягват много шарените и ярки, които веднага биха привлекли погледа на детето.
       После всички сядат на трапезата да се почерпят за здравето на детето.
      Някои казват, че децата или пък всички присъстващи гости трябва да обиколят масата тичешком, за да му върви по пътя напред и то да ходи гладко. Но все пак ритуалът е символичен, така че няма нужда да се спазват определени правила при избора на предметите. Нека е весело за всички, за да се отбележи деня по най-добрият и забавен начин.

  Какви предмети може да сложите на масата?

Ето няколко идеи:

писалка - за писател
топка - за спортист
клавиатура или мишка - за компютърен специалист
лекарски слушалки - за лекар
отверка или клещи - за техник, майстор
черпак - за готвач
музикален инструмент - за музикант
фотоапарат - за фотограф или репортер
гребен - за фризьор
книга - за учител
конец - за шивач
калкулатор - за финансист
портфейл - за банкер
четка за рисуване - за художник
сметачна линийка - за инженер
вестник или списание - за журналист
старинен предмет - за историк
маска-домино - за актьор
микрофон - за певец
касетофон - за дисководещ или шоумен

Peцепта за обредна питка:

Продукти: около 1 кг. брашно
½ чаена чаша пудра захар
1чаена лъжичка сода бикарбонат
1 чаена лъжичка сол
3-4 лъжици растително масло
¼ кофичка кисело мляко
2 яйца и отделно 1 жълтък, разбит с малко прясно мляко за намазване на питката.
Приготвяне:Брашното се пресява със содата и солта два пъти. В средата се прави вдлъбнатина, в която се изсипва сместа от разбитите с кисело мляко и захарта яйца и растително масло. Замесва се меко тесто, като се добавя и малко хладка вода. Тестото се меси върху набрашнена маса, оформя се на питка и след това се оставя да втаса около 1 час. След втасването се поставя в намазана с растителна мазнина тавичка. За да бъде по тържествено питката може да се украси с форми , изработени също от тесто (ромбчета, листенца, усукано на тънък шнур тесто, и др.). Намазва се с разбития жълтък, набожда се тук-там с вилица и след което се пече в умерена фурна.