Какво очакват жените от своите лекари при раждането?

Резюме

Анализирана е връзката лекар-раждаща, като акцентът е поставен върху очакванията на жените към своите лекари. Проведена е online анкета между 284 Българки, като резултатите са сравнени с подобна анкета проведена през 2006 г. във Франция. Установено е, че за раждащите освен сигурността, която те търсят от техният лекар и избраното от тях лечебно заведение, от значение е и партньорството, съчувствието и зачитане свободата на избор. Проучени са  публикации в различни списания по темата цитирани в Medline, Сochrane library, Nature, Science, Lancet, GyneWeb и др. Използвани са ключовите думи раждане, отношение лекар-пациент, очаквания, право на избор.

Въведение

 От дълбока древност човешките общности са обгръщали бременността и раждането с различни ритуали, техники и средства предназначени да придружат, да помогнат или да облекчат раждащата. Оттогава сянката на опасността и страха от смъртта витаят около това природно събитие, което и до наши дни си остава свързано със съвсем реален риск.

 Подпомагането на раждането е останало дълго време приоритет на жените, защото дълго време е смятано за нещо незначително, нечисто или понякога недостойно, но също така и защото голямата част от раждащите през вековете са били съвсем невежи за процесите при бременността и раждането и затова са се уповавали на други жени, чието знание се е предавало от уста на уста или са имали собствен опит.

През 18-ти и най-вече през 19-ти век тази практика се е променила, като обществото е медикализирало ражданията, които започнали да се осъществяват в болниците. Резултатът в началото не е бил особено щастлив за раждащите. Населението бързо е разбрало, че раждане в болницата е синоним на смъртна опастност, защото броят на починалите родилки следствие инфекция е бил от 3 до 10 пъти по-висок при тези, които раждали в болница, в сравнение с тези, които раждали в къщи.

 В наши дни раждането се е институционализирало до голяма степен. Ражданията задължително стават в болници, като редките изключения по-скоро потвърждават това правило. Самият процес на раждането, било то физиологично или патологично, изцяло е контролиран от лекар, като ролята на акушерката е значително принизена. Резултатите от тази политика са намаляване на майчината смъртност до приемливи за обществото граници, а последните научно-технически постижения и развитието на неонатологията ни осигуриха една сравнително ниска перинатална детска смъртност.

 Раждащите обаче в наши дни не очакват само сигурност постъпвайки в болницата - в 21-ви век това се счита за даденост.

Цел на проучването

Целта на това проучване е да се анализира връзката лекар-раждаща и очакванията на пациентките ни към нас. Направен е и преглед на достъпната ни литература по темата.

Материал и методи

Направено е  online анкетно проучване в интернет сайтовете BG-Mamma и DIR.BG като резултатите са сравнени с тези от подобна анкета направена във Франция през 2006 г. В анкетата са участвали 284 Българки и 1174 Французойки. Анализирани са и коментариите на отговорилите жени, както и изискванията които се отправят към персонала в други интернет-форуми. Проучени са  публикации в различни списания по темата цитирани в Medline, Сochrane library, Nature,Science, Lancet, GyneWeb и др. Използвани са ключовите думи раждане, отношение лекар-пациент, очаквания, право на избор.

Резултати и обсъждане

Всички анкетирани имат интернет-култура поради естеството на проведеното запитване. Според данни на националния статистически институт в нашата страна около 20% от населението е  използвало интернет през последните три месеца, като най-често го правят висшистите, следвани непосредствено от тези със средно образование. По-голямата част от българките използват компютър на работното си място.

Във Франция около 60% от населението ползва интернет.

Жените, отговорили на въпросите, са предимно раждали. Следователно следващите отговори са  повече свидетелство на преживяното, отколкото само предварително заложена идея или просто очакване.

кликнете върху графиката, за да видите избражението в по-голям размер

Тук прави впечатление чувствителната разлика между нашите и френските жени родили със спинална или епидурална упойка. За съжаление, понеже този вид обезболяване е все още лукс, а не практика в повечето ни болници, процентът на оперативно родилите наши жени отговорили на анкетата вече е по-висок от този във Франция.

От известно време в нашата страна отпаднаха изискванията за райониране на родилната помощ. В тази светлина е важно да знаем мотивите за избора на дадено лечебно заведение от пациентките. 

кликнете върху графиката, за да видите избражението в по-голям размер

Тук констатираме, че и двете женски популации ще последват своят лекар там, където той практикува, като  процентът на българките, за които това има значение, е значително по-голям от този на  французойките. На второ място по важност за нашите раждащи е наличието на добро неонатологично отделение в избраната болница. Този избор сочи, че българката добре е осъзнала значението на неонатолога в акта на раждането, но също и че има сериозни опасения, свързани с последното и предпочита болници, които имат адекватна готовност да посрещнат усложненията при новородените. Едва 34% от французойките отдават дължимото на неонатологичните услуги, като за тях на първо място по важност е денонощното присъствие на екип в болницата - 46%.

 Правото на избор на начина на раждане е важен за 1/5 от българките и французойките.

 Близостта на лечебното заведение до дома е от значение само за 6 % от нашите жени в сравнение с 34% от французойките. Тази разлика показва различното мнение на френските от българските жени към болниците като цяло и готовността на българката да пренебрегва разстоянията до избраното от нея лечебно заведение.

 Хотелските условия са считани за второстепенен фактор и от двете популации в анкетите, но в постингите жените са чувствителни на тази тема (хигиена, обстановка, мебелировка, храна и т.н.), като добрата обстановка се възприема като свидетелство на отношението към раждащата и значимостта, която се отдава на това събитие.

 
кликнете върху графиката, за да видите избражението в по-голям размер

 Компетентността на лекаря е от основно значение за жените и в двете страни.Тук обаче трябва да си зададем въпроса с какви средства разполагат пациентките, за да оценят тази наша  компетентност. Статистическите данни за резултатите от дейността ни са добре замаскирани в пресата, а и нерядко неправилно и изопачено тълкувани. Според автора тук става по-скоро въпрос за репутацията на лекаря, отколкото обективно признание за професионалните му качества.

 Опитът на лекаря е важен за 17% процента от българките и само за 7% от французойките.

 Интересна е разликата в процентите на двете популации, очакващи от своя лекар предимно хуманност. В сравнение с българките, двойно повече от французойките са посочили този отговор, което според автора е добра атестация за нашите лекари.  

кликнете върху графиката, за да видите избражението в по-голям размер

 Само 19% от френските жени и 14% от българките държат на собствените си разбирания за раждането.

 Малка част от тях (Фр.7%; Бълг.2%) се доверяват изцяло на установената практика в избраната болница.

 Мнението на лекаря без коментар приемат 20% от французойките и 14% от българките.

Лекарят, извършващ раждането, по-скоро е възприеман като съветник или треньор, отколкото като безспорен авторитет, при положение, че повече от половината от французойките и 2/3 от българките желаят тяхното мнение да влиза в съображение. В този смисъл, както и друг път сме подчертавали, авторитарното поведение и патернализмът в отношенията лекар-пациент не се котира добре от пациентките.

 Коментарите съпътстващи анкетата и тези, свързани с бременността и раждането във форумите на DIR.BG и BG-Mamma, са също много интересни и заслужават да им се обърне внимание.

 Пациентките често се оплакват от липсата на време на избрания от тях лекар. Много от тях желаят да знаят всичко в най-малки подробности и в същото време постоянно да бъдат успокоявани. За тях информираност означава да се казва истината и да се обосновават лекарските решения, но също така да се изразяват лекарските съмнения и опасения в разбираема за тях форма.
 
 Като цяло доверието към лекарите и акушерките остава високо и образът им в раждащите жени е положителен. Много бременни искат да видят в лицето на своя лекар съмишленик, даже приятел, който да формира екип с бъдещата майка. Термините "хуманност", "емпатия", "съпричастност", "доверие" са често използвани в техните постинги дори и често да се укорявани лекарите в тяхната липса.

 От друга страна, въпреки че лекарите са обвинявани, че оставят малко свобода на избор и действие на раждащите, от тях се изискват често безгранични умения и знания, което идва да обясни жалбите, когато не всичко се случва така, както раждащата си го е представяла.

 Голяма част от родилките желаят да са в постоянен контакт с новороденото си дете непосредственно след раждането, ако няма медицинска причина за противното. В тази светлина ние не виждаме пречки да се постави по едно термолегло за новородени до родилката още в родилната зала, а практиката за централизирано отглеждане на здравите новородени не одобряваме.

Въпросът за присъствието на бащата на раждането отдавна вече не е актуален и е решен положително в развитите страни. Направени са сериозни проучвания от много автори, които доказват положителното влияние на присъствието на бащата върху раждащата и плода^{(3,4,5,6,8,9)}.Например е установено,че APGAR-score на първата и петата минута от раждане чрез цезарово сечение (!) е по-висок, ако бащата го наблюдава⁽⁷⁾. Ранният контакт между родилка, съпруг и новородено има доказано благотворни последици върху тримата, както непосредствено след раждането, така и по-късно време ^(2,5,6).

Заключение

Раждането има особено място в болничната структура, защото става дума за физиологичен феномен. Логично ще бъде да се намалят административните изисквания в някои наши болници за ограничения в свижданията и присъствието на бащата на раждането. Обезболяването на раждането със спинална или епидурална аналгезия е въпрос само на управленческо решение за конкретната болница.

 Въпреки всичко, страхът, свързан с раждането, има място в съзнанието на повечето от раждащите, които търсят на първо място сигурността, а всичко друго възприемат като желателен бонус.

 Курсовете за бременни и родители все повече навлизат в практиката и на нашите лечебни заведения, като оценката, която дават за тях пациентките, като цяло е положителна. Тук е мястото, където трябва повече да се вслушваме в желанията на семейните двойки и да ги запознаваме с рисковете, които съпътстват раждането, защото, както ни го обяснява Гьоте - "рискът, както и красотата е въпрос на гледна точка".

 Българските пациентки желаят да раждат при познати лекари с неопетнена репутация, които взимат под внимание техните желания и работят в болници, където могат да се справят с вероятните усложнения при раждането.

 Разликите в очакванията на българските и френските жени към техните лекари се дължат както на традициите в отделните страни, така и на различията в материалната сфера.

Книгопис

1.Berg SJ, Wynne-Edwards KE .Changes in testosterone, cortisol, and estradiol levels in men becoming fathers. Mayo Clin Proc 2001 Jun;76(6):582-92.
2.Briex,M., Les nouvelles politiques daccompagnement de la grossesse et de la naissance.GyneWeb,Dec.2006.
3.David M., Kentenich H. Fathers in the labor room--a survey before and after delivery.Z Geburtshilfe Perinatol. 1993 Jul-Aug;197(4):195-201.
4.Grennhalgh R, Slade P, Piby H. Fathers coping style, antenatal preparation, and experiences of labour and the post partum. Birth 2000 Sep;27(3):177-184.
5.Guzikowski, W. Family deliveries: socio-psychological analysis of participants. Ginekol Pol. 2000 Apr;71(4):167-72.
6.Messina G, Cardiello A, Ciani F. et coll. Protagonists of natural delivery. Acta Biomed Ateneo Parmense. 2000;71 Suppl 1:713-6.
7.Sakala EP, Henry RA. Fathers in the cesarean section room and maternal/neonatal outcomes. J Perinatol 1988 Fall;8(4):342-346.
8.Rodhom M, Larsson K. Father-infant interaction at the first contact after delivery. Early Hum Dev 1979 Mar;3(1):21-27.
9.Rodholm M. Effects of father-infant post-partum contact on their interaction 3 months after birth. Early Hum Dev 1981 Feb;5(1):79-85.

Д-р Иван Трифонов Иванов,д.м.