moeto rajdane

 Бременността ми беше прекрасна.С таткото чакахме с нетърпение появата на малкия човек.Времето летеше много бързо и неусетно изминаха деветте месеца.Всичко което се случваше с тялото ми беше много вълнуващо и ново за мен.Чаках с трепет всяка ехографска снимка и се взирах дълго в нея за да видя бъдещия си син.Със съпруга ми държахме,лекарката която ми следеше бременността да води и раждането.Терминът ми беше определен за 24октомври и още месец и половино по-рано бяхме готови с багажа за болницата и всичко което ни беше необходимо за завръщането ни удома.Имах някакво вътрешно предчувствие, че бебо ще реши да се запознаем по рано но...грешах. .Дните минаваха и заветният ден наближаваше.Вълнението нарастваше и понякога изпитвах страх от всичко ново което ме очаква.и ето че неусетна дойде терминът ми,а бебето нямаше никакво намерение да излиза (според лекарката ми).Много се притесних.Започнахме да обсъждаме различни варианти за протичане на раждането.Бях кътегорична ,че искам нормално раждане без упойка.На следващата седмица отново отидохме на преглед но...отново нищо.Вече бях по притеснена и от преди.Уговорихме се с лекарката да отидем с багажа на 6 ноември и да решим на място как ще процедираме.  На 4 ноември вечерта започнаха леки болки,които нямяха никаква последова- телност.Почти не спах от притеснение,но нищо не се случи.На следващия ден отново се повтори същото.На 6 ноември заедно със съпруга ми и свекърва ми се запътихме към родилното.Бях много спокойна,щастлива и усмихната.Приеха ме и ми сложиха система.Изведнъж болките ми станаха на 2 минути.Казах си:”е това ли е,не било толкова страшно”Сложиха ми системата в 8.00 часа и след около час минаха на визитация.Лекарят ме погледна и ми каза, че до обяд ще съм родила.Бях много изненадана. В 11.00 имах пълно разкритие и напъни.С няколко силни и продължителни напъна усетих как бебчо излиза.В 11.25 вече прегръщах сина си и не можех да повярвам колко е съвършен. Чувствата които те обземат когато неонатологът ти подаде малкото създание в ръцете не може да се опише с думи,това трябва всяка жена да го изпита.След раждането имах много сили, и въпреки че ми казаха да не ставам 2 часа от леглото(когато ме преместиха в стаята),аз не издържах и станах да гушна малкото си съкровище.