Блог

Щастието да станеш майка

• от •

Казвам се Деси и съм на 30г. от Плевен. Денят от раждането ще го помня вечно, най-вече заради болката която испитах. Някои майки казват, че болката се забравя, но аз не съм на същото мнение. През бременоста си се подготвях с нагласата, че ще родя нормално. Четях книги, разпитвах приятелки и накрая секцио. Раждането ми бе планирано. Приготвих се в къщи, мъжът ми ме закара в болницата и ме включиха на системи в 09.00ч. Контракциите се засилваха а бебето не излиза. Стана 17.00ч. и ми казаха, че ще ми прават секцио понеже детето ми се увило в пъпната връв. След като излязох от упойка пак болки, така испитах болката и от двете раждания.
Раждане