Мооето Фаберже

Ники расте и става все по-красив.

Оформя се като зверченце-див.

Върти се от гръбче наляво-надясно

и пищи и рита бясно.

Придвижва се чак до другия край на дивана,

разбира се,когато поддържа го мама.

Не люшка главичка повече като ветропоказател-

крепи се с възглавници и проходилката му е приятел.

Гардеробът му стана по-голям от този на мама-

всеки ден купува му се боди,пижама.

Любима играчка е кривогледа пчела,

хобито-да се гледа в огледала.

Умен е още от малък-

най-любопитен му е календарът,

но и дистанционното не остава назад-

нужно е то на всеки порядъчен телеманиак.

Сладко спи по коремче върху мама,

а подхвърля ли го тати,е радост голяма.

Ака,докато се храни,

пишка по време на вечерните бани.

Ръфа зелената гумена риба

и с всеки "ръф" пуска сочна лига.

С удоволствие папка кашата и крема,

но отиват те по външната страна към корема.

Усмихва се на всеки, без да подбира,

усмихва се-дори и насън не спира.

Смее се като кукла,навита с ключе,

моето живо яйце Фаберже.