„Лека нощ” не приспива. Ритуали за заспиване.

Ива Живарова, доктор по социална педагогика

Установено е, че състоянието на сън се отличава с промяна в активността на мозъка, снижаване на двигателния и мускулния тонус и леко понижаване на телесната температура. Сънят при бебетата и малките деца има индивидуална динамика, но е еднакво важен за всички. Това е така, защото по време на сън детският организъм си почива и расте, преработват се впечатленията от изминалия ден и се улесняват физиологичните качествени и количествени изменения. Ритъмът на сън и бодърстване е известен като циркаден ритъм. Като цяло периодите на сън и бодърстване и навиците при заспиване се формират до 3 годишна възраст и тяхната продължителност зависи от типа нервна система на детето.

Първият етап от съня включва подготовката за него.

– приспиването и е зависим от редица психофизиологични и психосоциални фактори. Такива са структурата на дневния режим наложен в семейството, създадените до момента навици и промяната в обкръжението, когато например майката тръгне отново на работа и някой друг поема грижата за детето или когато се смени жилището. Тръгването на ясла или на детска градина също може да се отрази на заспиването, тъй като това е голяма промяна за детето и съответно е предпоставка за повишаване на тревожността.

За немалка част от родителите времето за лягане на детето се превръща в една от най-изтощителните части от деня. Това е напълно нормално, тъй като всички участници в този процес вече са достатъчно уморени.

Обикновено майката е тази, която поема грижата и инициативата за приспиването. Гушкането, четенето на приказка или пеенето на песничка са ритуали, които в много от случаите улесняват този процес. Създаването и налагането на поредица от повторяеми действия, които успокояват и настройват нервната система на детето за сън, са полезен помощник на всеки изнурен родител. За това ритуалите за сън са много важен елемент от подготовката за заспиване.

Изборът на даден ритуал зависи както от възрастта на детето, така и от линията на възпитание, приета в съответното семейство.

Гушкането и люлеенето са позволени, но не оставяйте бебето да заспи в ръцете ви – то ще расте и този ритуал ще започне да става все по-труден за изпълнение, което от своя страна ще предизвика трудности в приспиването по нататък. За повечето родители е трудно да слушат бебешкия плач, но не забравяйте че вие определяте правилата на дневния режим и всеки пропуск в него ще рефлектира само и единствено върху вас. Ако бебето държи на биберон-залъгалка, нека заспива заедно с него, но го махнете от устата му по време на сън. Постепенно в течение на времето отклонявайте незабележимо, но с постоянство интересът към него.

Със смяната на режима в отглеждането може да възникнат редица проблеми със заспиването и продължителността на съня. Например, при смяната в хранителния режим и отпадането на късното вечерно хранене е възможно малкото дете да има проблеми със заспиването и да продължи да се буди през нощта в часовете, в които е било хранено преди. Някои деца преживяват тази смяна в хранителния режим леко, докато други е възможно да будят родителите си дълго време след като нощното хранене е отпаднало, като търсят не толкова храната, колкото контакта с майката.

За решаването на подобни проблеми със заспиването всеки родител прилага подход, основан на личния му опит, който обаче не е панацея за всички случаи. Така например в някои семейства е прието родителите да не взимат на ръце плачещото бебе, за да не стане то зависимо към този начин на утешаване и приспиване, а в други нещата стоят по обратния начин – бебето бива гушкано и люляно при всеки звук, който издава. Двата подхода имат както плюсове, така и негативи. В първия случай детето се приучва да намира само своя “център на спокойствие”, без да бъде зависимо от родителите си. Във втория – детето знае, че във всеки един момент може да има подкрепата на родителите си и емоционалната връзка с тях е много силна.

Недостатъците и на двата подхода са, че те могат да стигнат крайности – непрегръщаното дете да се превърне в емоционално студен и човек, а обгрижваното – да стане прекалено зависимо от близките си или да свикне да му се “угажда” във всеки един момент.

Моят съвет към родителите е да балансират двата подхода и да вземат най-доброто от тях. Дори да сте свикнали да оставяте бебето си да заспива само, не пропускайте моментите на близост – при къпането, при обличането на пижамката. Показвайте чувствата си и привързаността си, не забравяйте да сложите до детето любимата играчка. Вероятно тя ще помогне и в случаите, когато малкият човек иска “на ръце” преди запиване, тъй като ще привлече вниманието му и ще се успокои. Не пестете прегръдките си, когато малкото дете е болно – то се чувства зле и има нужда да усеща присъствието на родителите си и най-вече на майката. За да се възстанови по-лесно, му е нужен сън, а за да заспи са му нужни спокойствие и сигурност. Позволявайте си при болест да нарушавате „правилата”. За сметка на това, стремете се да спазвате ритуалите за заспиване и при следобедния, и при вечерния сън. Нека те да бъдат идентични дори в детайлите на облеклото за сън – и следобед обличайте пижамката или нощничката, а не оставяйте детето да заспива в дрехите, с които играе. Така то ще започне да свързва дадено облекло със съня и ще се затвърдят навиците да се заспива в определено време.

За да работят ритуалите за сън е нужно да осигурите тяхната ежедневна повторяемост.

а това означава да си наложете един и същ час за тяхното прилагане. Вие сами ще прецените кой е удачният момент за това – когато детето вече е уморено от игра, но не и преуморено, за да стане възможно ангажирането на вниманието му с избрания от вас ритуал и то да може да взима участие в него. Така приспиването ще се превърне в приятен и очакван завършек на деня, който ще накара малкия човек да се чувства специален, обичан и защитен. Чувството за сигурност ще го накара да се отпусне и да бъде спокоен, което от своя страна е предпоставка за бързо и безпроблемно заспиване.

Ритуалите за сън не са предназначени единствено и само за детето, не забравяйте, че то няма копче за успокояване, също както и вие. Вашето спокойствие е от значение при приспиването, тъй като детето усеща напрежението у околните и поради факта, че не може да си го обясни то може да се трансформира в тревожност. Тогава е много вероятно приспиването от спокойно действие да се превърне в битка на волята, която се печели от този, който издържи по-дълго време буден.

Ритуалът “четене на приказка” е подходящ за заспиване.

Най-ценното му качество от гледна точка благоприятстване на заспиването е неговата монотонност. За това например, ако избирате приказка, нека това да не е прекалено динамична и страшна история. Не прекалявайте с артистичността при четенето или разказването, тъй като това може да държи будно детето, особено в случаите когато то е прекалено впечатлително. Не превръщайте пеенето на приспивната песничка в начин да изявявате своите певчески способности – тихите ритмични напеви са значително по-ефективни и успокояват напрегнатото и уморено дете.

Имайте предвид, че с порастването на детето ще трябва да променяте леко съдържанието на ритуала за заспиване.

Затова използвайте въображението си. Родителите на по-големите деца може да привлекат като помощник в приспиването любимата играчка – подредете играчките преди лягане и приспивайте заедно куклата или любимото плюшено мече, така детето ще се приучи да бъде отговорно за чуждия сън, а и за реда в стаята си.

Повечето работещи родители използват вечерта и часовете преди сън, за да наваксат в общуването с децата, като това става основно чрез различни игри. Контактът с родителите, които не са били у дома цял ден неминуемо превъзбужда детето и оказва пречки при заспиването. Структурирайте така времето си през делничните дни, че и преди и след вечеря да има още време за игра и общуване между вас и детето. Центрирайте по-активните игрови дейности (играта на конче, гоненица и криеница) във времето преди вечерята, а за времето след нея оставете по-спокойните занимания като четене на книжки, редене на пъзели или игра с куклите. Насочвайте разговорите към спокойни теми – например да се обсъдят весели случки от ежедневието на мама и татко, да се прояви интерес към изминалия ден в детската градина.

Избягвайте вечер да давате нови играчки

особено ако те издават силни звуци и имат светлини. Това са стимули, които дразнят силно нервната система и привличат цялото внимание и интерес на детето. В никакъв случай не толерирайте гледането на телевизия до късно – тя не е добра бавачка, особено във вечерните часове, когато програмите й са ориентирани към по-възрастната аудитория. По-добре е да лишите себе си от интересния филм, отколкото да правите малкото дете свидетел на страшни и непонятни за него сцени. В случаите, когато детето е по-чувствително и с по-развито въображение, това може да доведе до възникването на нощни страхове и на трудности при заспиването. Ако все пак държите поотрасналото ви дете да има телевизор в своята стая, направете всичко възможно да контролирате избора на програми и времето, през което то ще гледа телевизия вечер.

Не използвайте храната като средство за приспиване.

За да заспи детето и да има спокоен сън е нужно и храносмилателната система да бъде в покой. Хладък и не много сладък чай или малко вода за по-малките, или топло мляко за 4-5 годишните са за предпочитане, ако все пак те не могат да заспиват без да са сложили нещо в коремчето. След миенето на зъбите (което също е ритуал преди заспиването) храненето не е препоръчително и от хигиенна гледна точка. Не позволявайте вечер на по-големите деца да ядат шоколад и да пият безалкохолни, предпочитайте за цялото семейство лека храна. Това ще осигури на всички необходимата почивка.