На какво ме научи детето ми

 Всеки иска да се усъвършенства и научава нови неща всеки ден, независимо дали става въпрос за контакта между него и колегите и приятели или чрез поглед в енциклопедията.

 Освен огргмната радост от раждането, то успя да ми даде още много.Може би ще прозвучи странно ако кажа, че синът ми е учител.Естествено не ми преподава формули за съкратено умножение по математика или граматиката в българският език, а нещо много повече, а именно как да стана наистина добра майка, да се усъвършенствам като човек и разбира се да съм в час с желанията на децата и младите.

 След раждането, както всяка майка така и аз се бях обсебила единствено от радостта от новороденото, което е напълно нормално.В същност в тоззи момент не съм осъзнавала колко вътрешни промени ще преживея и като се замисля едва ли съм сие представяла, че сега ще съм точно такава.

 Винаги съм се притеснявала дали след като родя и синът ми порасне ще има огромна разлика в мисленето и разсъжденията между двамата ни.Както казват- "битката"в разбиранията между млади стари.Сега след като раждането е факт и синът ми и вече е по-голям тези притеснения ги няма.Защо ли?Може би, защото в нашето семейство ги няма класическите отношения между розителите и детет, а именно то да говори с тях като много близки, но "негови хора"(както казват днес децата).Сякаш има бариера междудецата и родителите.В къщи си споделя всичко, шегуваме се, смеем се и плачем заедно.Естествено това, не значи, че трябмва да се "задушава" детето да е постоянно с родителите си (имам предвид 24 часа).

 Мисля, че в същонст детето трябва да се възпитава в "златната среда".Трябва да е възпитано на основните човешки ценности, но от друга страна също така трябва те сами да избират своя път.

Синът ми ме научи да гледам на живота през друга гледна точка.Научи ме да отстоявам своя избор, когато знам, че е правилен.Да говоря и обсъждам проблемите в момента, в който те се появят.Научи ме да се забавлявам истински.И вай важното е, че ме научи да съм истински човек.