За моето малко бебче

 Винаги съм искала да имам бебче, още от ученическите години съм си мечтала за един малък бебешор. И ето сега дойде момента, в който си имам най-прекрасното момиченце на света. 

  Докато бях бременна, бях много щастлива, но и много уплашена дали всичко ще е наред, дали ще се справим с мъжа ми и т.н.

  Но след като се роди вече нямах съмнения, че аз мога и ще съм най-добрата майка на света ( е поне аз така мисля :) ...). Най-страшния момент за мен беше, когато след като родих не ми дадоха да взема Натлия ( така се казва моята принцеса), защото трудно се била адаптирала. Толкова се натъжих, когато другите взеха своите, а аз... само плаках. Но благодарение на МАМА (най-свещенната дума на света) ми дадоха да я видя за малко. После всичко беше наред и ни изписаха.

 Сега вече сме на 5 месеца и половина (родих на 26 август 2008 ). Времето, което прекарвам с моето бебе е неповторимо и изпълнено с различни емоции. 

  В началото е малко трудно и страшно, защото не знаеш какво да правиш, защо плаче, защо спи когато трябва до яде, да я събудиш ли? - всички тези неизвестни те карат да се чувстваш несигурна, но въпреки това щастлива, че имаш прекрасно бебе.

  И после бързо идва момента, в който знаеш какво означава всяка една реакция на малкото бебче. Знаеш, кой плач е за папкане, кой за нанкане и кой, че се е наакало и каквили не други неща.

  Още по-интересно започва да става, когато порастне и започне да разбира. Когато ти даде първата усмивка, когато се засмее с глас и когато плаче мамо... аз в тези моменти се чувствах неописуемо щастлива, горда...

  Разбира се като всеки човек, понякога не издържаш, мислиш, че ще полудееш, защото малкото ти съкровище не спира да плаче. Но като го погледнеш, се зареждаш със сила и съумяваш да се справиш. (аз така успявам).

  Най-трудното през тези близо 6 месеца е това, че нашия татко е постоянно на работа и има много малко време за Нати, а и за мен. Все пак като родим не спираме да сме жени, просто добавяме към определението си още нещо - майки. Но си мисля, че мъжете не ни разбират много.

  Това което разбрах след като родих, е защо майките всеки път на вратата казват : Обичам те, да се пазиш.

  Моето бебче ме научи да бъда по-отговорна. Заради детето се научих и да правя повече компромиси, сега само Наталия е на първо място,а ако остане за мен добре, ако не се радвам, че има за най-скъпото ми нещо.

  Зная, че всички тези думи звучат банално, но се съгласете с мен, че когато говориш за детето си забравяш всякаква граматика и всичко.