Усмихнато

Днес ми е усмихнато.

Ей така-безпричинно.

Научих се от децата.

Да се усмихвам.

Безпричинно.

Продължавам да се уча...

Вече проговарям на Катешки език.

Полиглот съм.

След Данешкият и Крисешкият този ми е много лесен.

А Дани и Криси перфектно говорят моя, но отдавна са забравили своите.

Нищо, аз им напомням.

И се смеем заедно!

..........................................................

Забелязвам отклонения.

От собствената си личност.

Вчера не ми пукаше особено за дивана.

Кати го изрисува с флумастри.

Помислих си, че ако не се изпере...няма значение.

Сега го гледам и се усмихвам.

Напук.

На собствената си личност.

Мисля, че детските рисунки са истинските световни шедьоври.

Затова съм ги налепила навсякъде.

По-често се усмихвам като ги гледам.

Винаги има нарисувани човеци и те винаги имат къща, и винаги са по-високи от нея.

Как  да не се усмихнеш!

Децата са гениалните създатели на съвършения свят,

който така искат да напуснат и в който след години искат да се върнат...

Добре е, че имам  деца.

В техния свят съм като у дома си.

Цветята са високи, колкото мен, а облаците никога не закриват слънцето, и огънят в огнището никога не гасне...

Наскоро пак сънувах, че летя.

Отдавна не се беше случвало.

А за първи път те летяха с мен.

Беше зелено.

............................................................

Кати се събуди.

Усмихна се.

Винаги се усмихва като се събужда.

Играе си с косата ми.

Бузките и са топли.

Усмихвам се.

И имам всичките причини на света да го правя!

..............................................

Днес ми е зелено,
пеперудено,
въздушно.
Днес наивно ми е,
детско,
непослушно.
Днес усмихнато е,
съвършено
и различно.
Днес е топло,
гушнато,
обично.

Днес за миг
бях синеока
и добра...
Ще ми се
и утре
пак да е
така!