От личен опит

Когато забременях се почувствах на седмото небе, не можах да повярвам в началото. Започнах да си мисля ами сега как ще се справям, каква майка ще съм, дали ще мога да го възпитаме както трябва? Но с всеки изминал ден нямах търпение да се появи малкото ни момченце, за да мога да си го гушна и да си го целуна. Когато се роди ме беше страх да го пипна, беше толкова мъничък и нежен. Нашия тати беше толкова доволен и горд че има син. Дните минаваха и нямахме търпение да го видим как започва да се върти, да си вдига главичката,появата на първото зъбче и най-накрая да му видим първите крачки. И ето че момченцето ни започна да прови всичко това, а ние бяхме толкова горди и радостни. А сега като ги видя как си играят двамата с тати съм най-щастливата майка. Не че нямах ме лоши моменти като колики, първо заб4е, температура, настинки. Всяко нещо го изживявах с него бешеми много лошо че немога да съм на негово място и вместо него аз да съм болна и мен да ме боли.Но лошите неща се забравят и затова аз съм доволна,че си имаме такова мъниче, което е най- голямата ми гордост, най-голямата ми любов.