Моето слънчице

Здравейте, мамчета. Моето момченце се появи в момент, в който най-малко сме очаквали. Тогава с таткото все още бяхме студенти последна година, но въпреки това решихме, че това е нашият момент. Бременността ми мина неусетно покрай грижите около сватбата, изпитите за заваршването ми, ремонта на дома и какво ли още не. За сметка на това бебчо беше послушен и не създаваше проблеми докато растеше в корема на мама. Въпреки, че ни беше трудно да се справим с всичко, за да му осигурим необходимите неща - успяхме. Появата му беше най-щастливия миг в живота ми. Винаги съм мечтала да имам семейство и деца, но съм се и страхувала дали ще се справя с отглеждането и възпитаването им, засега обаче мисля че се справям - по мой си начин. Преминахме през хиляди трудни моменти с бебчо още от самото му раждане като проблеми с кърменето, конюктивит, обриви, температури, гнойна ангина, но всичко това се забравя след като го погледна, след като ми се усмихне, като ме гушне, като ми каже "мамо". Най-ужасния момент беше като бяхме в болница, да го гледам как лежи отпуснат на леглото, със система в малката ръчичка и как го тъпчеха с антибиотици и лекарства. Надявам се никога повече да не преживяваме такива моменти. Сега вече Преси е на 1 год. и 4 мес. и на всяка крачка прави белички, но въпреки това понякога не мога да му се скарам тъй като и на мен ми е забавно това, което прави. Всеки ден прави нови и нови неща, с които ни доставя много радост. Единственото нещо, за което татко му, му се сърди е, че все още не му казва "тате", а "мамо", което мен много ме забавлява. Пресиян е най-усмихнатото и жизнерадостно дете, заради което със съпруга ми сме готови на всичко той да е добре и да е щастлив. Той е моят живот и дори 5 минути да не е с мен вече ми липсва, не мога да си представя живота си без него. Пожелавам си както на мен, така и на всички майки по света да отгледаме добри и здрави дечица, тъй като да имаш дете е най-прекрасното нещо, което може да се случи на една жена. :)