От личен опит!

 Няколко минути, след като родих ми поднесока едно малко бяло вързопче, от което мигаха две жизнени малки очи! Помислих си, че това са най- очакващите, най- лчбопитните, най- нежните и очарователни очи, с които някой ме е гледал! Ден по- късно акушерката, която се грижише за нас каза "Ех, какъв е хубав Ради сега, а какъв син и набръчкан беше вчера!" Аз нямах такова впечатление, за мен си беше еднакво хубав и миличък и в първите минути, и на втория ден, и месец по- късно, и сега, а най- вероятно винаги ще е така!Защото това е Ангелът, които неусетно влезе в моя живот и още по- неусетно го промени на 180 градуса! Не, че не бях щастлив човек и преди но сега всичко е изпълнено с нов смисъл! Сега живея Втори живот с малкия ми син Радомир!Сега се чувстуам, като Творец, които трябва да представи света максимално добре, максимално достоверно и разбираемо! В момента нося отговорността за един човешки живот, само това е достатъчно, за да погледна света с други очи! С очите на майка! Очи, които се пълнят винаги, когато тънкото гласче призове Ма-ма, очи, зад които една душа се свива, когато малкото има нужда от тях, очи, които се смеят когато и То се смее! Толкова много нови емоций, такава промяна аз не съм и предполагала, че ще настъпи с мен! Всеки ден преоткривам света заедно с мъничето, на това ме научи то, след като трябва да му покажа всичко по неговия начин, на неговия език!Има и много трудни моменти, разбира се и това е част от урока, който се научава с титлата Майка! Нещото, което винаги ще живее от тук нататък у мен е едновременото щастие и страх!Сега разбирам какво е майчина любов и каво е майчин страх! Няма по- истински и безпрекословни чувства от тях!Ето, защо ще дам всичко от себе си синът ми да се научи да бъде преди всичко Човек! 8