Моето малко съкровище

Здравейте,мило списание!

Пише Ви една горда майка на 10 мес.син.Нямам думи да изразя какво чувствах,когато се появи на бял свят нашето ангелче...След 9-10 ч.раждане нямах сили да заплача щом го видях,нямах глас да се обадя на баща му.Но всичко се забравя и сега се радваме на уменията и пакостите,които върши всеки ден:)Няма да споменавам за безсънните нощи,които още продължават,само като се засмее и забравяш всичко.Габриел вече сам си прибира играчките в коша,а когато иска да си играем го дърпа на средата на стаята и сядаме на пода.Не спира да ме изумява колко бързо възприема всичко и имитира всеки.На мама умното:)Ще направим всичко възможно нашето малко съкровище да се научи да се справя с трудностите,които ще му поднесе живота,и ще го подкрепяме винаги!