от личен опит

Да имаме дете - това си беше в реда на нещата - заедно сме от почти 3 години, а и всеизвестно е, че където има двама които се обичат, неминуемо се стига до появата на трети член.Бремеността ми мина гладко,о без проблеми. Раждането обаче беше кошмар, но нали се появи нашето мишленце Габи! После започна ходенето по мъките - къпане, кърмене, цедене, будуване, но като се замисля си е струвало!Неможе нещо хубаво да се сътвори без усилия!Сега вече съм майка със самочувствие, а не онова стреснато майче, което се чудеше кое как да направи!Инстинктът ми си каза думата.Приказката,че където серажда бебе,се ражда и майка заработи с пълна сила.Детето ме нанправи по- отговорна, по внимателна към храната/започнахме да се храним по - здравословно/, научи ме да се усмихвам по - честои най - вече да бъда търпелива. А изненадите, които поднасяше бяха ежечасни - толкова малко, а какъв характер, интуиция, претенции и възможности.Какво друго да кажа освен ,че детето е голямо щастие и предизвикателство! 4