Закаляване на бебето

      И най-подходящото хранене само по себе си не е в състояние да запази децата здрави, ако не се съчетае с други грижи, които да осигурят не само общото развитие на теглото, а и укрепване на тялото. Практически закаляването започва след раждането на детето. Наистина то трябва да бъде пазено от резки въздействия на външната среда, но тази среда трябва все пак да бъде приспособена за възможностите му да се нагажда към нея без болестни реакции.

Една от първите мерки е да се поддържа постоянна, но невисока температура в стаята, в която се отглежда новороденото и малкото кърмаче. Страхът от настинка в тази възраст води често пъти до до поддържане на темпратура 22-25°. При висока стайна температура децата са често пъти отпуснати , нерядко запотени и с намалена мускулна ктивност. Подходяща температура за децата до третия месец е около 20°(с изключение на недоносените), след което следва да се понижава до 18°. От особено значение е също така въздухът да се проветрява, особено през студените месеци, при съответна защита на детето от течение.

В това направление голямо значение има и обличането, което трябва да се съобразява със стайната температура, сезона и възрастта на детето, но също така и с нуждата от по-голяма свобода на движенията му. Още на тази възраст децата изпитват удоволствие от от движенията, които те са в състояние да извършват, но покрай това движенията подтикват благоприятно обмяната и растежа. Стремежът към движения в кърмаческата, както и по-късна възраст е неудържим, той е естествен и не трябва да се възприпятствува.

Особено значение за закаляването на децата има приспособяването им към промените на външната температура. В това направление е важно децата да не се задържат непрекъснато в домашна обстановка и да прекарват известна част от деня на открито. През лятото кърмачетата могат да се извеждат на разходка след навършване на две седмици от рждането с необходимата предпазливост, като не се излагат на силно слънце и се държат на завет и по възможност в движение. През зимата трябва да се изчака навършването на един месец. Всяко излизане на открито в началото трябва да е съобразено с времето при съответно обличане на детето: през зимата естествено във вълнени дрешки, шапка, ръкавички и добре покрито с вълнено одеало. До приспособяване на детето, разходката на открито трябва да се удължава постепенно до 1-2 часа. Доколкото времето позволява, желателно е изнасянето на открито да става всекидневно в определени подходящи часове на деня.Благоприятното въздействие на чистия въздух и слънцето се вижда по общото освежаване на детето. При лоше време обаче не би трябвало да се рискува. В неподходящи за разходка дни детето може да се задържи в стаята при отворен прозорец за 1/2 - 1 час, облечени като за разходка на открито.
При изнасяне на кърмачетата и малките деца навън трябва да се избягва контакт с много хора. Неподходящо е движението по улиците. За разходки на малките и за игра на открито за по-големите деца подхождат уединени мста в градини и паркове.
Изнасянето, разходката и игрите на открито са необходими не само за пребиваване на чист въздух. Ултравиолетовите лъчи на слънцето предизвикват образуване на витамин D в организма на детето, който при кърмачетата от ранната възраст е необходим за предпазване от развитие на рахит. През зимата ултравиолетовите лъчи на слънцето въздействуват по-слабо, но все пак използването им не е без значение.

Слънчеви бани могат да се правят още при кърмачетата на два месеца, разбира се, с необходимата предпазливост, като се запазват от въздушно течение и се излагат на слънце за непродължително време. На първо време това може да стане с разголване на ръцете и краката през време на разходките на открито, а след това и чрез системно, последователно излагане на крайниците, гърба и корема на слънце при засенчена глава, с постепенно увеличаване на времето за слънчевата баня от 1/2 - 1 минута до 10-15 минути. Предпазливо увеличаване на времето е необходимо, за да се избегне изгаряне на кожата и да се постигне постепенно помургавяване, което позволява и по продължително излагане на слънце. Трябва да се има предвид, че децата с бяла кожа изгарят по-бързо. При всяко зачервяване на кожата слънчевите бани следва да се отлагат до преминаване на зачервяването.

Слънчевите бани са полезни за всички възрасти на децата. Те не са подходящи само при някои заболявания. Но за здравите и боледувалите от банални заболявания те имат благотворно действие, което не рядко проличава при системното им използване дори само през един летен сезон. Необходимо е обаче във всички случаи постепенно разсъбличане и постепенно удължаване на времето за въздействие на слънцето върху голото тяло.