Най-вълнуващото приключение на моето малко съкровище

Аз вече съм голям. На годинка и осем месеца. Мога да ходя сам. Вече почти не искам да ме возят в количката.

Сутрин, като станем с мама /към 6:30, няма да си проспивам младините я!/, правим сутрешните ежедневни процедури, закусваме, помотаваме се малко, докато стане време за излизане, обличаме се, мама ми слага раничката на гърба и.........тръъъъъгваме на разходка.

Аз много обичам да се разхождам, било то пеша или с моето пеещо колело. Но най-много обичам да се разхождам гушнат в мама или тати, да виждам всичко от високо и да не изпускам нищо! Първата ми работа като вляза в асансьора е, да поздравя какичките с “Добър ден” /за мен каки са всички индивиди от женски пол между 2 и 99г, останалите са “бебе”Jтакъв съм си аз, какво да се прави!/, а те да умират да ми се радват и правят разни смешни физиономии! Като слезем от асансьора с мама, нали съм си кавалер, и помагам да пренесем количката или колелото по стълбите/ако не сме пеша де/. И... разхоооодката започва.

Още като излезем пред блока виждам моя любим приятел- един огромен оранжев котарак, с който споделям залъка си от време на време/ когато имам нещичко за хапване в ръка/. Сега малко ще го погоня, ще се опитам да го цункаам /опаа не успях! Мама се намеси!/, но успя да ме близне по ръчичката. Хихи пак надхитрихме мамааа. Ето сега ще го дръпна за опашката за чао и продължаваме! Хайде, кой беше следващия? А да, лелята в магазина....”Добър ден”-казвам аз, “Ам-ам”-ми отговаря тя и ми подава поредната вафличка: “Мии! Ко! /мерси, тооолкова голяма да пораснеш!”-и показвам с ръчичка...мммммм много вкусна! “Тао-тао!”, ето ти и една-две-три-петнадесет въздушни целувки. Какво да се прави, всички ме харесват! Голям симпатяга съм. Хайде, че нямам търпение да вървим нантатък. Ето ги и любимите ми “тото” /мотори/. Чакай да ги поогледам отново....и да ги пипна разбира се /не може да не си изцапам ръчичките с прах и да се избърша в панталона!/. Ох, кога ли ще стигнем до баба? Добре че има тооолкова интересни неща по пътя! “Воа, воа”-голямата вода стигнахме. Да се отчета и тук и да хвърля няколко камъчета. Е, ако няма само ще погледам! Хайде онези интересните лампички светнаха “зелено” и ние с мама продължаваме.....Мдаа, по-интересните неща свършиха. Сега само коли, но не може да не се отъркам в някоя от тях и да си изцапам дрешките! Е, тя мама ще ги изпере после! Я тук кола, там кола....биииип! Стигнахме мястото с многото каки и батковци. Чакай да ги поздравя: “Добър ден!”. Защо ли никой не ми отговаря? Мамо, Добър ден! Е, поне мама ми отвърна! Хайде, наближаваме баба! Още малкооо. Готовооо! Вдигни крачето! “Добър ден, приятелю”- ми казва чичото с мустаците на вратата. “Добър ден” и махам с ръчичка! Ето ги и многото каки....нека поздравя и тях: “добър ден!”, “добър ден!”, “добър ден!”.......казвам на всяка да не се рзсърди някоя, разбира се! А те ми подават я бонбонче, я вафличка...е понякога и сладки и пастички намазвам....Бабоооооо, най-накрая! Ето я! Стигнахме целта! “Добър ден, бабо!” – и тя се разлива в голяяяма усмивка. Естествено, че и тя ми е приготвила нещичко. Но на мен са ми по-интересни там онези копченца, които натиска...чакай и аз да се пробвам! Я идва някаква кака! “Добър ден!”. Май трябва да тръгваме. Все пак баба е на работа. Жалко, а така ми се иска да си я гушкам и да си играем....нищо, другия път. Сега да им кажа чао, аа забравих целувките. Ето ви и целувки-на всяка поотделно разбира се! А сега- всичко пак отначало, но в обратен ред! :)

Ето, разказах Ви за едно мое приключение....но не единствено, защото всеки един ден, всяка една разходка е едно ново вълнуващо за мен приключение, и винаги научавам и виждам по нещо ново!