Новата година

Ето че настъпи и дългоочакваната новогодишна нощ...

Колко много неща се случиха през изминалата година..Омъжих се, родих дете, което не спира да ми носи щастие, радост и сладка умора.

Преди малко реших да подремна за около час(толкова

време остава до следващото кърмене:).Затворих очи, но сънят не можа да ме споходи.Опитах се да върна лентата назад.Да се обърна към онези събития, които ми се бяха случили..И с изненада установих, че съм забравила много случки, а някои преживявания помнех само смътно-като в мъгла.Единственото, което помня до най-малкия детайл, е раждането на сина ми.Спомням си съвсем ясно как ми изтекоха водите, как тръгнахме към родилното, какво говорех, дори какво мислех.Болката беше неописуема, но краят си струваше.И винаги ще си струва.

Не искам да мисля за другите Нови години в живота си.Сигурна съм, че ще бъдат все по-хубави и блестящи.Тази обаче ще остави незабравима следа в спомените ми.Не само защото е първата с детето ми, а и първата, изпълнена с вяра, надежда и...най-прекрасното нещо на света-моето семейство-Ангел и малкия ми Пламенчо.