Моето дете - част I

Мама в страната на чудесата

Моето (малко) дете

Това е моето дете – Виктор (По-малкият ни син.) Мисля си, че е най-добре да започна този блог с неговата широооока усмивка, защото той е Главният виновник (поне за две неща :) - да пиша тези редове, както и да работя в списание „Моето дете“.

Като се замисля за четирите щури години, които ми подари, се сещам че задължително трябва да му благодаря (благодарностите ще си ги прочете сам след време, като го науча да чете :))

Ето какво научих от МОЕТО ДЕТЕ – малкия и палав Виктор:

Повече да се радвам на живота и по-малко да се притеснявам (е, за последното – поне се опитвам, въпреки че още съм далеч от съвършенството). Да спра с опитите си да бъда супермайка (не е полезно нито за децата ми, нито за мен). А после да спра и със самообвиненията за това, че не съм успяла да стана супермайка:))...

Малко сложно звучи, но всъщност е много простичко – Вики (който е и моето Късметче – но за тази история друг път...) ми показа най-важното: животът е това, което ни се случва днес и сега. Затова нека се усмихваме и се забавляваме днес и сега! А не да отлагаме хубавите моменти за някой друг ден: когато няма да сме толкова заети, или ще имаме повече пари, или децата ще са по-големи и няма да ни ангажират толкова и т.н. и т.н.

Така че, мили майчета и татковци, предлагам преди да са пораснали децата ни (а и след това), да им се радваме и да се забавляваме заедно с тях! Да намалим броя на каквгите и упреците и да раздаваме повече усмивки :))